10 · C O L C E S T E R

951 88 29
                                    

***
Нуждаеш се от някой, който да държи ръката ти, когато те е страх. Някой да попива сълзите ти, когато плачеш в тъмното. Да измисля шеги, само за да види усмивката ти.

Не можеш вечно да си сам.
***

Ембър

Колчестър е доста по-оживен град в сравнение с Алресфорд. И въпреки това не се вдига някаква гюрултия. Някак си спокойно е, но по негов си различен начин.

Аксел и Харлен са застанали от двете ми страни и изглежда сякаш имам бодигарди, че и на всичкото от горе са като клонинги един на друг. Някои близнаци не си приличат толкова, а тези тук дори са родени по различно време в годината.

Живота е странно нещо.

Измъквам една цигара и запалка от вътрешния джоб на черното си яке. Запалвам я, но не пропускам да забележа колко накриво ме гледа Аксел. Усещайки дима, Харлен също се обръща към мен, а на лицето му е същото изражение като на брат му.

- Какво? Проблем ли е, че пуша?

- Не. - отвръщат и двамата едновременно. Но в следващите пет минути Аксел не спира да ме наблюдава, което ми къса допълнително нервите.

- Просто си кажи проблема.

- Защо пушиш? - изстрелва думите моментално. Сякаш му е коствало усилие да ги държи досега.

- Защото ми се умира. -Аксел въздъхва разочаровано, извъртайки очи, а аз му се усмихвам мазно. Познавам го от седмица, разбира се, че няма да започна да му разказвам историята на живота си. 

- Защо взима мен с вас, щом ще ме игнорирате? - Харлен започна да избързва напред, карайки Аксел да притичва зад него, заради бързото темпо.

- Съжалявам, братле. - трябваше да го накара да се обърне, за да обърне някакво внимание на думите му, а това само по себе си е трудна задача.

А като се сетя само как ми се трисна, за дето не искам да дойда.

- Да, сигурно. - отвръща и ядно избутва вратата на ресторанта, към който са ме помъкнали, а именно заведението, което забелязах от доста далече заради огромната жълта табела с надпис Love Thy Burger. Изгасям цигарата и ги следвам навътре. Ако тук нямаше нищо вкусно за ядене, щях да ги убия за дето ме бяха накарали да пътувам половин час до тук. 

Every Second We HaveWhere stories live. Discover now