Life's A Lot

1. 4: Не знаех какво да правя

Гл. Т. На Джулия

- Хей, Мел? - Прошепнах.

- Да? - Каза с прекалено висок тон.

- Шшшшштттт! - скастрих я аз и посочих Джесика, която сладко, сладко си похъркваше не далеч от нас.

- Какво има? - Попита вече по-тихо.

- Ела да се изместим, за да не я събудим - предложих, след което тя кимна.

Изместихме се на безопасно разстояние, където Дежсика нямаше шанс да ни чуе и да се събуди. Приготвих се да седна на тревата, когато залитнах настрани. Мелиса се пресегна, за да ме хване, но аз я издърпах с мен и двете се озовахме на земята.

Няколко секунди по-късно засякохме погледи и започнахме да се смеем.

- Влудяващо си красива - прошепна Мел, а се усмихнах още по-широко.

- Благодаря ти, Мел! Ти също не си зле - изкикотих се, а тя сложи ръка на бузата ми и се приближи. - Ъм, какво правиш? - Попитах, гласът ми треперейки.

- Наслаждавам се на момента - усмихна се тя леко и сля устните ни. Издадох шокиран звук, но не след дълго, задълбочих целувката. Устните й бяха толкова нежни и топли. Толкова различни от тези, които съм целува досега. Чувството беше непознато, но напълно изумително.

Въпреки че бях пила, не бях толкова пияна, че да не осъзная какво правим всъщност.

- Мамка му! Толкова много съжалявам! - Казах, отделяки от целувката.

- Съжаляваш? - Повдигна вежда. - Аз те целунах - засмя се тя.

- Точно така! Ти ме целуна! Вината е изцяло твоя - ударих я леко по рамото.

- Ти ми отвърна - повдигна рамене.

- Аз... - затворих уста щом осъзнах, че не знаех какво да кажа. Мелиса беше права. Аз също взех участие в целувката. Но защо? Не е като да съм твърде пияна. За разлика от приятелката си. Въздъхнах. Предполагам е просто от съжаление? Тя е толкова тъжна. Исках да я направя щастлива. Обърнах се към нея, за да се опитам да сменя темата, когато забелях, че е заспала. Утре няма да помни нищо така или иначе. Усмихнах се леко, целувайки челото й и затворих очи.

Първото нещо, което усетих когато се събудих, беше ужасното главоболие, което така нетърпеливо очаквах. Сарказмът се предава в семейството.

Второто нещо беше ръката на Мелиса, която лежерно лежеше върху талията ми. Разширих очи. Не това, че ме прегръщаше, ме шокира. Правехме го постоянно. Но спомените от вчера ме удариха като гумена ръкавица. Болезнено и светкавично.