Life's A Lot

1. 14: Ако не става доброволно,ще стане насила

НГТ

Джесика се обърна и тръгна. Алисън искаше те отново да са приятелки повече от всичко на света. Ако няма да го направиш доброволно ще е насила. Помисли си тя. Бръкна в джоба на светлите си дънки и извади инжекция пълна с много силно приспивателно. Тя тръгна бързо към Джесика и заби спринцовката във врата й. След няколко секунди, Джес падна на земята. Алис хвана ръце ти й и я завлече в къщичката си. Тя беше дошла тук само за уикенда. Обичаше да е сред природата още от малка, но явно този път ще остане малко по дълго. Тя вкара Джес в една от трите спални, сложи я на леглото и излезе, като не забрави да заключи. Навсякъде, освен в трите бани, имало камери. Алисън отиде до хлдилника, взе си едно кенче бира, качи се в стаята си и си пусна телевизора. След малко се сети за камерите. Отиде до белия си лаптоп, отвори го и го пусна. След това го настрои, така че да вижда само стаята, в която се намираше бившата й приятелка. Тя от време на време поглеждаше екрана, за да види дали Джес все още спи. Най накрая видя движение с пееиферното си зрение, обърна се към лаптопа и усили звука. Видя как Джесика става с въздишка и болезнено се хваща за глава. Джес започна да се оглежда стреснато. Алис стана от мекото си легло, взе ключовете и отиде до стаята.

Джесика

Огледах добре непознатата стая. Главата ми щеше да експлодира. Беше болезнено, но успях да си спомня нещата, които се случиха преди болката във врата. Чух подрънкване на ключове, след което вратата се отвори и в стаята влезе Алисън с голяма усмивка. Тя затвори вратата след себе си и я заключи без да маха ключовете от ключалката.

- Алисън, какво стана? Защо съм тук? Защо заключи вратата? Защо ме боли главата? Каква беше онази болка във врата ми? - Обсипах я с въпроси, но тя само се усмихна топло и седна до мен на леглото. - Али, отговор!

- Ти не искаш да сме приятелки, но аз искам.

- Това какво общо има с тази ситуация? - Попитах аз объркано.

- Ако няма да стане доброволно, ще стане на сила.

- Какво? Не те разбрах.

- Ами да кажем, че тя отвлякох.

- Добре. Кога ще мога да си тръгна? - Попитах аз уплашено.

- Това няма да е възможно. Ще останеш тук, с мен завинаги. Ще бъдем отново най добри приятелки.