Life's A Lot

2. 12: Той се казваше Майкъл!

Стоях и се взирах в черния екран на плазмата. Мислех! Всичко около мен шаваше. Някой закусваше, друг играеше на телефона си, трети се караше с четвърти. Опитвах се толкова силно да разгадая Катрин. Идва тук с Джаксън. Лъже за някакви глупости. Плаче. Иска да вземе Виктория при себе си, защото й пука за нея. Защо хората, които обичаш искаш да са при теб? Защо се е отказала и просто така е дошла тик? Дори иска Виктория да е в нейната стая. Искаш този, за който ти пука да е до теб, за да го предпазиш! Тя каза, че ще навлече проблеми. Е не директно, но разбрах намека. Но ако Кат искаше да предпазва някого, то тя щеше да вземе Виктория при себе си и да се движи с бандата си. Освен, ако...

- Скъпа! ДЖЕСИ! - Фокусирах момчето пред мен и се усмихнах. - Трябва да тръгваме!

- Аз мисля да остана тук.

- Мисля че....

- Ще наглеждам Катрин!

- Но...

- Чао!

- Обичам те! - Той ме целуна набързо.

- И аз теб! - Усмихнах се леко. Чух затварянето на вратата и се сринах. Започнах да плача. Не мога да стоя всеки ден. Живота продължава, а аз просто се чувствам извън него.

- Джес? Плачеш ли?

- Не! Сера лимони! - Казах съркастично.

- Туко що си предствах нещо ужасно! Както и да е. Защо не си на училище?

- Версията за пред всички е че те наглеждам. - Казах и избърсах някои от сълзите си.

- А истината е?

- Че избягвам момчетата.

- Оу, да! В много кофти ситуация си! - Тя се хвърли до мен.

- Не думай!

- Не бъди жестока! Опитвам се да помогна. - Погледнах я.

- Ти? Да помогнеш? На мен? - Засмях се.

- Живея във вас, нали? Опитвам се да ти се отплатя по някакъв начин. Каквото и да си мислиш, аз не съм толкова лоша. Просто искам да оцелея. Както и да е. Ще ти дам съвет. Избери един!

- Уау! Как ли не се сетих за това по рано? Оу, не чакай! Сетих се! - Казах иронично. - Просто обичам и двамата. Не знам кой да избера.

- Тук вече излъга. - Погледнах я неразбиращо. Дори не занех, че лъжа. Същото стана и със Зак.

- Не те разбирам!

- Много ясно се вижда, че обичаш Джаксън.