Let me love you (Book 2)

Глава 1

Вече от няколко дни сме в Лос Анджелис. И Мади доста ни разведе и дори ни показа къде е живяла преди.
Събудих се и нямах представа колко е часът. Тъпата часова разлика! Всички спяха. Как свикват? Или аз съм твърде тъпа или градът е твърде умен. Трудно свиквам. Май излезе че аз съм тъпата защото говоря тъпотий. Не можех да заспя затова станах. Взех си един душ и си измих зъбите. Облякох се и изсуших косата си. Оставих бележка в коридора че излизам. И излязох 😂. Боже дано не се изгубя. Еми това ще е проблем на брат ми. Аз си имам телефон, пари и преносимо зарядно така че засега съм си окей. И разбира се аз се запътих към един мини маркет. Странно че работеше. Взех си сладолед и отидох в парка. Чух някаква китара. Доядох сладоледа и се насочих към източника. По едно време чух писък и китарата спря да свири. Тоя Лос Анджелис вече ме плаши. Запътих се натам и видях китарата на пейката. Беше поставена доста внимателно. Изведнъж ми прищрака че ми се свири. Седнах на пейката и взех китарата. Започнах да свиря някаква мелодия.
?: Добре се справяш.
Този глас ми беше познат. Обърнах се и зад мен стоеше някакво момче. Мисля че беше Шон Мендес ама толкова много слушам Amnesia че чак мен ме хваща.
Аз: Ам мерси. Брат ми ме научи. Хей твоя ли е?
Той: Да.
Аз: Ол извинявай.
Оставих китарата на пейката и станах.
Той: Няма проблем.
Сега ще задам най-тъпия въпрос през живота си.
Аз: Ти си Шон Мендес нали?
Той: Да. Ти си Джес Хоран нали?
Днес е ден за глупави въпроси.
Аз: Да.
Той: Какво правиш в Лос Анджелис?
Аз: Ами на нещо като почивка съм. Заедно с четири приятелки, брат ми, останалите от One Direction и 5 Seconds Of Summer. Или казано с две думи цялата армия.
Усмихнах се глупаво.
Той: Ясно. Аз ще отида да си прибера китарата. Искаш ли да дойдеш?
Аз: Ами добре.
Шон взе китарата и се запътихме...... ами не знам накъде. Отидохме до някаква къща. Той влезе вътре а аз изчаках отвън че нещо не ми се влизаше. След няма и минута той излезе и затвори вратата.
Той: Да се разходим?
Аз: Ами и без това нямам друга работа.
Станах от бордюра на който бях седнала и тръгнах след Шон.
Разходихме се, купихме си сурбета и доста си говорехме. Изведнъж се чу някакъв писък.
?: Това сестрата на Найл Хоран ли е?!
?: Не мога да повярвам!
?: Шон Мендес и Джес Хоран!
Шон: О не!
Хвана ме за ръката и докато се усетя бягахме от доста фенове. Изведнъж телефонът ми звънна.
Аз: Ало.
Камерън: Пристигна ли в Лос Анджелис?
Аз: От няколко дни съм тук. Ти се сети кога да питаш.
Той: Виж. Искам да се видим.
Аз: Точно сега не мога.
Той: Защо?
Аз: Защото спринтирам.
Той: Какво? Къде си?
Аз: В някакъв блок.
С Шон влезнахме в някакъв апартамент. Там беше Камерън Далас. Ако не се бъркам. Ох всички ли са Камерън?
Камерън (другия): Какъв блок?
Но Далас каза абсолютно същото.
Аз: Я повтори.
Явно ме чу и по телефона и в стаята и се обърна. Двамата просто стояхме и се гледахме.

*Как сте днес? На мем ми е скучно затова пуснах две глави днес. Една тук и една в Texting with my new friend. Можете да я погледнете 😆. Ще гледам да кача скоро некста.*