Let me love you (Book 2)

Глава 10

Прибрахме багажа в гаража *😂има рима*. Чухме как някой слиза по стълбите. Оставихме бързо нещата настрана защото бяхме обещали ,,само един пикник с филм". Някои хора нещо не ме познават. Застанахме пред нещата. Видяхме че това всъщност е Лиам.
Аз: Хеееей.
Тини: Лиааам.
Джем: Как сииии?
Мади: Толкова рано ли?
Той: Какво криете?
Ние: Нищо!
Той: Тогава за какво е цялата тази врява?
Тини: Как пък само ти я чу?
Той: Ами другите много хъркат.
Изкикотихме се.
Мади: Не се прави. Ти също хъркаш.
Той: Аз не хъркам. Сънувам мотори.
Ние: Да бе добре.
Той: Мисля че не е било само кино и пикник.
Тини: Точно това си беше.
Той: Затова зад вас има водни пистолети, лазерни мечове, мрежа и Джес има синка под окото.
Момичетата ме погледнаха.
Аз: Тъпата катерица!
Той: Аз мисля да пропусна да питам какво сте правили.
Ние: Най-добре.
Петимата се качихме горе. Отидохме в кухнята да си направим закуска.
Тини: Джес ти по-добре излез от кухнята че ще изядеш всичко преди да е готово или нещо ще избухне.
Аз: Най-добре. Аз съм в хола.
Тини: Лиам ти също изчезни.
Той: Защо? Аз щях да....
Мади: Ще се оправим. Ама тук стана тясно.
Той: Оф добре.
Двамата отидохме в хола и седнахме на дивана.
Той: Е..... Още ли си пишеш с..... онзи?
Аз: Първо онзи си има име което очевидно си забравил. Камерън.
Той: Да де същия. Та. Пишете ли си?
Аз: В момента си като селските клюкарки. Даже погледът ти в момента наподобява техния.
Той: Криеш нещо!
Аз: Не не крия! Защо реши че крия нещо? Няма такова нещо! Той: Фактът че отбягваш темата.
Аз: Не отбягвам темата. Синката ме боли и получавам амнезия.
Той: От синка на окото не се получава амнезия.
Аз: За всичко си има първи път.
Той: Мисля че доста си сгафила.
Аз: Доста мислиш. Просто знай!
Той: Ами това се опитвам да направя.
Аз: Лош пример.
Той: Ще ми кажеш ли и......
Луи: Добро утро! Ъм вие да не сте на среща тук?
Аз и Лиам: Иииил неее!
Отдалечихме се един от друг. Замерих Луи с възглавница и той се направи на наранен по стълбите.
Хари: Трябваше ли да ме будите така!
Найл и Зейн: Да.
Хари: На вас двамата ще ви го върна тъпкано!
Лиам: На това му се вика утро. Всички ли днес са решили да са шумни?
Аз: А добро ютро.
Хари: Хей. Как мина пикника?
Лиам: Много ми е интересно какво ще им кажеш.
Аз: И не си бил селска клюкарка.
Найл: Джес!
Аз: Какво?
Бързо избута Лиам, седна до мен започна да ми оглежда окото.
Аз: Ауч!
Той: Какво се случило?! Ти добре ли си?! Имаш ли други рани?!
Луи: По-добре се отдръпни за да нямате еднакви синки после!
Докато казваше това помагаше на Лиам да стане от пода.
Аз: Не мамо! Беше една катерица убиец.
Хари: Ууу това става за филм.
Зейн: Дали ако имат еднакви синки ще видим приликата между двамата?
Четиримата застанаха пред нас и просто ни гледаха.
Аз: Какво? Да не очаквате да го фрасна?
Найл: Чувам че закуската е готова!
Скокна от дивана и тръгна към кухнята.
Аз и момчетата: Чакайте ни!
Всички се отправихме към кухнята.

*Написах я по-рано от очакваното и реших да я публикувам 😁. До следващата глава която още не е започната 😂.*