Let me love you (Book 2)

Глава 26

Отидох на уговореното място. Първо видях Джакитата. Отидох при тях.
Аз: Хей момчета.
Те: Хей Джес.
Аз: Знаете ли коя е късметлийката?
Когато го казах отново се почувствах странно. Сякаш изпитвам..... не знам. Ревност? Няма как да го харесвам..... Нали?Но той не ме харесва. Щом си урежда срещи с друга.
Джонсън: Ще видиш.
Погледнах го странно. Това звучеше наистина странно. Чувствам се толкова странно!
Гилински: Хей ето го Камерън.
Проследих погледа му. Кам идваше към нас. Помаха ни. Ние също.
Кам: Тя каза че малко ще закъснее затова нека покараме.
Аз и Джакитата: Хайде.
Взехме пенитата и започнахме да караме. По-точно се състезавахме.
После с Джонсън започнахме да се състезаваме с рапирането. Кам и Гилински само свиркаха и викаха. Гилински отвреме навреме даваше ритъма. Общо взето беше забавно.

Мина около един час. Тая вече няма ли да идва? Не исках честно казано. Беше ми толкова забавно но.... ще ми е гадно да върже Кам така!
Аз: А кога ще дойде онова момиче?
Кам: Всъщност тя беше тук през цялото време.
Аз: Как така? Къде е?
Той: Точно пред мен.
Погледнах го объркано. Джакитата се отдалечиха от нас. Кам хвана ръцете ми и продължи да говори.
Той: Виж Джес. Откакто си пишем изпитвам чувства към теб. Изгаряше ме отвътре че не знам коя си. А исках да знам. Исках да знам кое момиче обичам толкова много. И когато те видях се почувствах на седмото небе. Не осъзнавах какво ми става. Размишлявах известно време и разбрах че..... че...... Влюбен съм в теб Джес!
Стоях като гръмната и се взирах в него. Не можех да повярвам на думите му. Та той каза..... че е влюбен в мен? Той е влюбен в мен! Сега имах само един въпрос. Обичах ли го така както той мен?
Аз: Кам аз..... Не мога да повярвам....
Бях прекъсната.
Той: Ще бъдеш ли моето момиче?
Погледнах го. Не знаех какво да кажа. Просто седях и се взирах в очите му. Погледът му беше пълен с надежда.
Аз: Ами аз...... Не знам. Виж. Трябва да си помисля!
Пуснах ръцете му и си тръгнах.

*Не ме убивайте!*