Let me love you (Book 2)

Глава 27

Камерън
Току що тотално се изложих! То беше ясно че тя не изпитва същото към мен! Аз съм глупак че да си мисля че ще стане нещо! Но ми олекна че й признах чувствата си. Не ми тежеше толкова много. Момчетата дойдоха.
Джонсън: Какво стана? Защо си тръгна?
Гилински: Прие ли?
Аз: Каза че ще си помисли.
Гилински: Пак е нещо!
Аз: Не е! Просто искаше да избяга от неловката ситуация! Да избяга от МЕН!
Джонсън: Виж го от хубавата страна. Не е казала не.
Гилински: Той е прав. Още имаш шанс.
Аз: Сигурно не иска да ме погледне в момента! Провалих се!
Гилински: Не бъди черноглед! Поне изчакай малко. Сигурен съм че ще ти пише.
Джонсън: Най-малко.
Аз: Ще ви се доверя. Но сега хайде да се прибираме.

Джесика
Прибрах се и влезнах с гръм и трясък. Запътих се мълчаливо към стълбите.
Люк: Хей хей хей! Джес?
Не му обърнах внимание а продължих.
Зейн: Какво ти е?
Аз: Нищо ми няма!
Луи: Затова беше това тряс прас и бум?
Погледнах го злобно.
Аз: Може ли просто да остана сама замалко?
Зейн: Добре.
Аз: И не казвайте на Найл засега.
Зейн: Спокойно няма. Качвай се ние няма да те притесняваме.
Усмихнах се и се качих горе. Влезнах в стаята си и затворих вратата. Оставих пениборда и се проснах на леглото. Ами сега? Какво щях да правя? Какво щях да му кажа? По-объркана не съм била.

*Още малко остава до трети сезон! А и добро утро 😂*