Глава 2

1.6K 147 3
                                    

Двамата просто стояхме и се гледахме. Шон започна да размахва ръце пред очите ни и аз се осъзнах.
Аз: Писала съм си с Камерън Далас през цялото време?!
Камерън: Писал съм си с Джес Хоран през цялото време?!
Шон: Аз съм объркан през цялото време?
Аз и Камерън го погледнахме злобно и той вдигна ръце във въздуха.
Камерън: За това не искаше да ми пратиш снимка.
Аз: От къде можех да те знам какъв си?!
Той: Писахме си почти година а ти все още ми нямаше доверие?
Аз: Ти също не ми прати снимка.
Той: Защото ти не ми прати......
Шон: Ще спрете ли да спорите и не ми обясните какво става?
Камерън: Помниш ли за момичето с което си писах.
Шон погледна него после мен. Всички бяхме объркани. В стаята настана неловко мълчание. Аз реших да го разваля.
Аз: Аз май трябва да тръгвам.
Посочих вратата и тръгнах натам.
Камерън: Чакай. - спрях на място. - Шон ще ни оставиш ли замалко?
Шон: Добре.
Чух как Шон отива в другата стая. Аз си стоях така с лице към вратата.
Аз: Няма за какво да говорим. Това е просто недуразомение.
Камерън: И какво? Сега като разбра кой съм ще ме зарежеш и ще спреш да си пишеш с мен ли?
Аз: Не съм казала това.
Обърнах се. Камерън беше на около метър от мен.
Той: Виж. От много време искам да те видя. Ти не си като другите момичета. А и си мислех че като ме видиш или ще ми скочиш или ще си тръгнеш разочарована. Да не мислиш че да си известен е лесно?
Аз: Ол не мисля. Или ще ме питат за брат ми или ще ми кажат че се възползвам от известността му. На кой му е по-лесно според теб?
Мълчание. Отново. Стоим и се гледаме. Мразя такива моменти!
Аз: И сега какво? Ще стоим така ли?
Той: Джес....... аз.....
Телефонът ми извибрира. Извадих го и погледнах кой ми е писал. Найл.
Аз: Наистина трябва да си тръгвам Камерън.
Той: Ще те изпратя.
Аз: Няма нуж....
Той: Настоявам!
Аз: Ох добре.
Той: Чао Шон.
Вече бяхме на стълбището. Камерън затвори вратата. Излязохме от сградата и св запътихме към колата му. Той ми отвори вратата. Благодарих му и се качих. Претича и зае шофьорското място.
Той: Колана.
Аз: Не съм на 5.
След доста спорене Камерън най-сетне реши че трябва да потегли.

*Съжалявам за кратката и малко скучничка глава но училището ме затрудни а доста хора искаха да я кача скоро и затова написах каквото ми хрумна. Не знам кога ще кача некста.*

Let me love you (Book 2)Where stories live. Discover now