The impossible one H.S

Дали има надежда?!

Всякаква надежда,че можем да избягаме от тук се изпарява.Чух викане,не знаех от къде е с Бела се спогледнахне...това не е истина.
-Бела трябва да мислим как да се измъкнем от тук!Не мога да търпя вече това тук вече от два дни,изнасилват ни,правят ни на парцали,а ние просто седим.-Казах на Бела,трябва да направя нещо,не може да седя тук без да действам.Тогава видях нещо под един голям изоставен гардероб,беше пистолет,моята надежда,отдолу имаше още един,чакай малко това са пистолетите с който щяхме да стреляме.-Бела,Мел ни е довела тук,не защото е искала,това е бил планът,ние ще го убием,трябва да го направим!-казах аз и подадох пистолета на Бела,тя е доста смела,но след като се раздели с Макс явно е загубила тренинг.Плана беше,ще изчакаме Макс и Алекс да дойдат,пистолетите ни ще бъдат под краката ни,когато Алекс ме целуне ще го извадя и ще го застрелям,Бела щеше да спаси Макс.

Дойде време,не знам колко е часа,не ми и пука,за мен най-важното в момента е да спася Джейк и Бела.
ДЖЕЙК
Вече два дни съм тук,не знам дали ще се измъкна.Не ми дадоха дори и вода,не знам как още съм жив.След около час се чуха изтрели,стреснах се,изведнъж чух стъпки,някой се опитваше да отвори вратата,когато вратата се отвори,видях Ема,тя тръгна към мен и ме прегърна силно,беше цялата в кръв.
-Какво си направила,глупачке!-казах аз докато я стисках силно.
-Убих го,няма да те нарани повече,обещавам!!-каза тя,и продължи прегръдката.
                       ЕМА
Когато го видях толкова измъчен щеше да ми се пръсне сърцето,прегърнах го и не исках да го пусна.Бях много щастлива,че го виждам,когато се отдръпнах от прегръдката видях белези.
-Какво е това?!-посочих аз.
-Те загасваха цигарите си на мен.-каза той,аз докоснах белезите му.-Оуу,оцели на тези който е от вчера.-каз ами той,прегърнах го през кръста и се облегнах на голите му гърди...азз да не бии...неееее..не е истина....няма как....може бии...добрееее....аз май наистина харесвам брат си...но няма да го показвам,ее освен сега когато го прегръщам.
-Аз съ виновна,аз те забърках в това.-казах аз,а той ме погледна.
-За нищо не си виновна.-каза ми той.
-Трябва да вървимм,каза Мел.-излезнахме навън и видяхме....