The impossible one H.S

Сега стана страшно.

Видяхме,около десет полицай да седят отвън,какво ще правим сега по дяволите.
-Може ли да се качите в колите?!-попита единият от тях,не исках да говоря,просто тръгнах към колата и се качих с нея,ако разберът че аз съм убила този човек сигурно ще ме вкарат в затвора,но вината не е само моя,все пак и Алекс е убивал човек.Стигнахме до една голяма сграда,хванаха ръцете ни и ни бутаха до вътре,закараха ни в отделни стай,веднага седнах на стола,а срещу мен седеше някакъв полицай.
-Ти трябва да си Ема,нали?!-попита ме полицая.
-Да,с какво мога да ви помогна?!-директно попитах аз без да се замисля.
-Ами като за начало,била ли си свидетел на убийство или си убивала човек,като гледам досието ти е чисто!?-притесних се,няма да си призная,може да ме вкарат в затвора.
-Бях свидетел.-лъжа,лъжа,никога не съм лъгала за нещо толкова сериозно.
-Мммм,мисля,че току що излъгахте.-каза ми той,разтреперих се.-По-добре кажете истината,така ще е по-лесно.
-Добре убих човек,за да спася брат си и най-добрите ми приятели,плюс това този,който убих също е убивал доста хора,моля ви,не искам да влезна в затвора.-помолих се аз,а полицая издиша,знаех какво предстои,ще се проведе дело,и да съм виновна и да не съм ще вляза в затвоа поне за една година.
-Виж,ще те посъветвам да си намереш адвокат,не може да те отървем без дело,бъди готова за най -малко две години.-моляя две годинии,две години ще съм в затвор заедно с проститутки и т.н,не може да ми се случва.-Това е за сега,делото ще е след четири дни,вярваме във вас-въпроса,господин полицай не е дали вие вярвате в мен,а дали аз вярвам в себе си.
-Благодаря ви.-казах аз и напуснах стаята видях,че Бела,Мел и Макс са навън,бяха с наведени глави.
-Две години.-казахме всички в един глас.Ако ме вкарат в женски затвор,няма да издържа и една година,каква една година на втората минута съм в пълна депресия,боже какви каши забърках,машите ми бяха пратиши съобщение,че ще се връщат след четири месеца.Тръгнахме.
-Трябва да си намерем адвокат.-казах аз.-Няма да се откажем,хайде поне за миг да повярваме,че ще се справим.-каза Бела,всички в погледнахме,няма как да ѝ повярваме всичко се проваля.