Green And Wild /Narry BG AU/

Глава 13

-Коте, коте... - измрънка Найл и се покатери върху момчето. – Ще ми липсваш, когато с тръгна от тук! - довърши той и прехапа устна. – Ще ми липсва невинността ти, наивността, опитите да избягаш, буйността. Ще ми липсваш целия. И не знам как бих те преодолял... - Найл отново се върна на мястото си, седна на земята и отдаде чест на гениталиите на стриптизьора, който бе стегнал цялото си тяло, в страх от потенциално нападение.

-Ще ме оставиш ли? – изсъска Хари и се опита да развърже ръцете си, които бяха стегнати с черната вратовръзка.

-Не. Ще ти покажа, че грешиш. И ще ти покажа другата си страна.

-Да... Бабини деветини. Снощи доказа всичко. – Хари замахна с ръце към насилника си, но не успя да го удари, защото Найл вече бе хванал във въздуха китките му.

-Не се противи. Не ме ядосвай, защото ще стана лош. А видя какъв е Найл, когато е лош. – Русия се усмихна и си пое въздух. – Ще се съпротивляваш ли?

-Н-не... - прошепна тихо момчето и стисна очи, позволявайки на сълзите да се спуснат по бузите му.

-Перфектно. – богаташът повдигна ръце, усмихна се ентусиазирано и върна погледа си, който напоследък оставяше да шари по цялото му тяло, върху оголения му член.

Найл размърда глава и изпука врата си, след което се зае да стимулира играчката си. Правейки движения с езика по главичката на Хари, той очакваше да го побърка, но къдравия просто стоеше, все още тихо ридаейки, и трепереше леко. Баровецът искаше да му покаже, че има и друга страна, искаше да му позволи да го запомни с добро. Искаше да направи това с него, но по друг начин. Самият той понякога ненавиждаше грубото си отношение към даден човек. В случая това беше Хари и случката, която ги сполетя преди едва едно денонощие. На същото място, но със съвсем различни чувства.

***

Лиам замръзна на място. Въобще дори не си беше помислял, че този момент ще дойде. Той стоеше и зяпаше синеокото момче, чиито очи до един момент бяха разширени в шок. Те започнаха да се пълнят сълзи. Баровеца искаше да успокои приятеля си, но според него той не беше тъжен, а по-скоро прекалено ядосан. Безцветната течност в очите му вероятно бе от ярост повече, отколкото от тъга.

В момента, в който по-високото момче се приближи до него, Луи с един замах го плесна през ръцете. Лиам се отдръпна и погледна очите на приятеля си, търсейки някакъв вид обяснение. До този момент той бе убеден, че когато протегне ръце към момчето, то ще го приеме. Точно в този момент си даде сметка, че през всички тези седмици се е бил залъгвал. Сега очите на Лиам се бяха разширили от шок. Той погледна момчето пред себе си. Цялата омраза и злоба на света беше изписана на лицето му. Той се обърна и понечи да тръгне по-стълбите и просто да се махне от гледката пред очите си. Да намери убежище, да намери спокойно място, където да изкара цялата си ярост. Да хвърля неща, да троши, да удря стени и каквото още види. За да се почувства по-добре отколкото в момента.