Глава 14

95 9 0
                                    

Найл плъзна пръст по лъскавите и гладки дрехи на стриптизьора и се усмихна, все още пъхайки леко пръста си в него. Момчето под русия бе спокойно. Беше се отпуснало и не се тресеше както миналата вечер. Очите му бяха затворени и по това личеше, че в момента нямаше капка напрегнатост в него. Тялото му бе обзето от страх, който не успяваше да избегне, но не беше в прекомерни количества.

Хари повдигна глава нагоре бавно, разтвори розовите си устни и издаде тих стон от удоволствие. Той хвана ръката на русия със завързаните си ръце и я намести върху члена си, поглеждайки право в очите му.

-Някой май се наслаждава на пръста ми... - Найл се засмя тихо и обхвана дължината на къдравия. Започна бавно да изпомпва, в синхрон с движенията, които правеше с пръста си и да го стимулира двойно повече по този начин. След още няколко бавни тласъка, баровецът издърпа пръста си и го облиза, стараейки се момчето, което с голямо любопитство се бе втренчило в него, да забележи действието.

-Хари? – попита тихо той, продължавайки да изпомпва бавно с ръката си. От момчето един неволен стон, който замени какъвто и да е отговор, а Найл прецени, че е по-добре просто да зададе въпросът, който така чакаше да попита. – Искаш ли ме?

Хари не отговори. Просто лежеше и дишаше малко по-дълбоко. Найл се покатери върху тялото му и се вгледа в очите му. Те бяха толкова красиви. Не, не само че бяха красиви, но бяха и някак неопитомени. И точно това обожаваше в тях русия. Да гледа как там се разместват хиляди зелени нюанси, да гледа как пламъчета играят, как яростта се надига, как сълзите ги потулват... Обичаше да ги гледа. Да се взира в тях. Да им се наслаждава.

-Не получих отговор.. – прошепна Найл и се опита да се усмихне, но липсата на отговор започваше да пробужда в него гнет, който бързо би излязъл навън под формата на насилствен полов акт. Затова просто се опита да се успокои.

Хари кимна, но все още без да казва каквото и да е било. И колкото и да отричаше за себе си, че не го беше страх, че можеше да се справи с това, той не се чувстваше така сигурен. Знаеше, че се страхува, знаеше, че ще загуби битката. Нямаше какво повече да губи, защото девствеността му си отиде за нула време. Нямаше любовна игра, той не познаваше човека, с когото беше. Не го искаше. Насилствено му я отнеха.

Green And Wild /Narry BG AU/Where stories live. Discover now