Unexpected

5.

Събудих се и видях, че леглото на Люк е празно. Скочих от леглото, обаче в този миг усетих някаква миризма. Палачинки. Някой правеше палачинки. Станах и отидох в кухнята, където видях Джейсън да прави палачинки по боксерки. На плота беше кошчето на Люки, а до него имаше Нутела.
-Любов моя, ето те и теб- казах и се затичах към буркана, обаче Джейсън се обърна и тъкмо когато щях да взема буркана той го взигна във въздуха.
-Добро утро и на теб.-каза и ми се усмихна.
-Хайде дай ми го- помолих се и се опитах да го взема, но той го вдигна по-високо.
-Вземи си го.- каза и се усмихна. Бях твърде ниска, а той висок. Огледах се и седнах на плота. Сега вече бях на неговата височина.
-Дай ми го,
-Вземи си го, малката- каза и ми се усммихна пак заставайки пред мен.Придърпах го между краката си и ги увих около торса му. Прогегнах ръката си и тъкмо щях да взема буркана, но той пак го премести.
-Ще ти го дам, но ако ми обещаеш нещо.- каза тихо и осъзнах, че лицата ни са твърде близко.
-Какво?
-Да не говориш онези глупости,
-Но това е истината.
-Не е. Ти няма да станеш такава.
-А каква?
-Ти...ще станеш- прошепна пред устните ми и мамкя му щяхме да се целунем, но Люки се разплака.
-Добро утро, съкрровище-казах и се обърнах към него, а Джейсън продължи с палачинките.
-Нахраних го, но това с памперса не ми се получи.-обясни ми Джейсън-Колко палачинки искаш?
-Три с нутела. Аз отивам да оправя Люки.-казах и скочих от плота, взех Люки и отидох в спалнята. Чаршафите на леглото изглеждаха така сякаш сме спали прегърнати. Не това е абсурдно.
Съблякох Люки и видях, че памперса беше на обратно.
-Сложил си го наобратно. - извиках смеейки се.
-Тогава ме научи да го слагам- каза и влезе в спалнята сядайки зад мен.
-За какво ти е да знаеш?- попитах тихо, защото осъзнах, че тялота му беше плътно до моето и само тениската ни дели.
-Просто ми покажи.
-Добре. Дай ми мокрите кърпи.
-Ето.
-Първо го избърсваш хубаво или го къпеш. После слагаш памперса под дупето му, така че този лента да е до кръста му. Правиш така и лепиш, но гледаш да има един пръст разстояние, за да не му стяга. Разбра ли?- попитах и го погледнах.
-Мхм. Хайде да закусим и да излизаме.
-Къде ще ходим?
-В един парк. Хайде на закуска.- и стана от леглото, а аз го последвах.
Закусихме и реших да вляза да се изкъпя преди да излезем...
Г.Т.Джейсън.
Щях да я целуна. Седях на дивана с Люк и мислех за случката в кухнята. Шишето с вода на Люк беше на плота. Станах и отидох да го взема. Вратата на спалнята беше открехната и докато минавах я видях. Сваляше кърпата си разкривайки тялото си. Трябваше да чакам и да я накарам да ме пожелае. Обу бикините си и сложи сутиена. Отидох при Люк и му дадох вода..
Г.Т.Бела
-Готова съм- казах и излязох в хола.
-Хайде.- каза Джейсън, взе Люк е тръгна към вратата.
-Ти...по боксерки ли ще се разхождаш в парка?- попитах и бях на път да се изкикотя.
-Аз..да ще се облека- каза, пподаде ми Люк и отиде в спалнята....
Вече пътувахме на някъде, а аз продължавах да мисля за случката в кухнята. Щяхме да се целунем, но лошото беше, че малка част от го искаше. Какви ги говоря?
-Довечера ще направя скара- каза и ме измъкна от мислите ми.
-Къде?
-На балкона.
-Това не е пътя за парка,
-Казах ти че отиваме в парка, но не ти казах в кой парк,
-

Кой парк?
-В лунапарка, но искам да ми обещаеш нещо- каза и ме погледна.
-Какво?
-Да не обличаш дрехи като онази рокля..
-Но..
-Няма но.
-В гардероба няма нормални дрехи.- казах тихо.
-Ще купим от някъде като се прибираме....
Седях на стола на балкона, а Джейсън печеше пържоли.
-Можеше да си направим салата.- казах и отпих глътка от виното.
-Нищо де, утре. Малкия заспа ли?
-Мхм.
-Още малко и съм готов.
-Отивам за чинии,- казах и влязох за чинии...
-Беше забавно в лунапарка- казах и се облегнах на стола. Бяхме изяли почти всичко.
-Да. Не бях ходил там от както бях на 14.
-Аз...може ли да те питам нещо?
-Питай.
-Ти...защо стана такъв? Ти си само на 23.
-Обстоятелства, баща ми, приятели, всичко това повлия.
-Тоест това е нещо като семеен бизнес
-Точно така, малката.
-А майка ти и тя ли участва в него?
-Нямам майка. Тоест майка ми е била...сещаш се и всичко за нея е било за пари и аз съм грешка, а татко я обичал. Тя го наранила и затова сега аз не вярвам в любовта, защото няма смисъл. Без чувства е по-лесно. А ти вярваш ли в любовта?
-Преди да, ама сега...
-Защо?
-Обстоятелствата- казах и се сгуших в стола, защото издуха вятър.
-Хайде да влизаме- каза и влязохме вътре, след което седнахме на дивана.Кръстосах си краката по турски и се обърнах с лице към него.
-Ако бяхме прекарали така първият ден в който се запознахме щях да се влюбя в теб - мамка му това на глас ли го казах. Изобщо как си го помислих.-От виното е.
-Пи само една чаша.
-Нищо. Хванало ме е.-излъгах го- Цял ден мисля за това в кухнята- казах тихо и се загледах в ноктите си.
-И аз. - каза и потърси погледа ми.
-Щяхме да се целунем, а по-лошото е че малка част от мен го искаше- и това ли го казах на глас.
-А аз цяла седмица си мислех за теб.- каза и се приближи към мен.
-Какво щеше да кажеш в кухнята?
-Че искам да бъдеш моя...приятелка- отговори и притисня устните се в моите, а аз му позволих да задълбочи целувката.  Пръстите ми се озоваха около вратът му, а неговите ръце спряха на кръста ми придърпвайки ме към тялото си.
-Пияна си не мога да го направя- прошепна опирайки челото си в моето.
-Излъгах те- казах и го целунах отново....

For more, please vote!!!!☆☆☆