Unexpected

13.

Н.Г.Точка
Из улиците на Лондон валеше като из ведро. Бяха празни и от онзи оживен град не беше останало нищо. Сякаш светът плачеше. Същото беше и положението на улица Евъргрийн. Каква ирония, вечнозелената улица сега приличаше на призрачен град. Прозорецът от третата къща на тази улица светеше. Беше само той и нощната лампа от този горе по диагонал над него.
В същото време черна скъпа кола спря пред къщата, както правеше от месец. Беше се сляла с обстановката. Вътре в колата седеше мъж, беше само на 23, но изглеждаше някак...състарен. Двигателят изгасна и мъжът се облегна назад загледан в къщата. Вътре в къщата се намираше неговият свят, неговото всичко. Ръката му се плъзна към дръжката и вратата се отвори. Слезе от колата и застана пред вратата на къщата.
От вътре в същият момент, краката на момичето я отведоха до вратата. Не знаеше защо, просто седеше от вътрешната страна на вратата. Ръката и докосна дръжкага и след миг вратата се отвори.
Погледите им се впиха един в друг и след миг мъжът прикова момичето към стената. Устните им се сляха. Мъжът усети солените сълзи спускащи се по лицето на любимата му и прекъсна целувката. Избърса ги с палците си и я погледна.
-Ти си ми всичко, моето всичко- прошепна и я целуна отново.
Г.Т.Бела
Пръстите ми откопчаха сакото му. Беше мокър. Ризата му беше прилепнала към тялото му. Откопчах сакото и го свалих от него, а той затвори вратата с крак.
Ръцете му се озоваха около кръста ми вдигайки ме. Тръгнахме към спалнята и щом стигнхме ме остави на леглото.
-Обичам те- прошепна и ме целуна.
-И аз те обичам- казах и му се усмихнах през сълзи.
-Не плачи малката ми, аз съм тук- каза и ме целуна пак- Тук съм и няма да те оставя. Това беше най-безсмиленият месец в живота ми. Без теб, без Люки, аз съм нищо. Едно голямо нищо. - каза и ме целуна пак- А ти си моето всичко.
- Обичам те- прошепнах и го придърпах върху себе си. Започнах да откопчавам копчета на ризата му, а той продължи да ме целува. Откопчах и последното копче на ризата му и го съблякох, а той съблече моята тениска.
-Това...моята тениска ли е?
-

Мхм. - кимнах и го целунах.
-А това е ново, нали малката?- и докосна сутиенът ми.- Красива си, малката ми. И моя.
-Само твоя- и го целунах пак. Пръстите ми започнаха на откопчават колана му и после панталона. Събух го и останахме само по бельо.
-Не съм бил с никоя- прошепна и ме погледна- Мислих само за теб, за моята малка Бела която обичам повече от всичко.
-И аз...не можах....опитах се, но щом затворех очи, виждах теб, не него и разбрах, че ти принадлежа.- казах и го целунах отново.
-Обичам те- прошепна и опря челото си в моето.
-И аз те обичам- казах и го целунах.
-Днес е първият път в който ми казваш, че ме обичаш и това ме прави най-щастливият мъж на света.
-Може да си лош и да незнаеш как се сменят памперси, но аз си те обичам такъв. Ще бъда доброто момиче на лошото момче.- казах и му се усмихнах, а той ме целуна нежно. Ръката му се плъзна по гърба ми и откопча сутиенът ми, а после го свали от мен.
-Доброто момиче на лошото момче, харесва ми- каза и докосна бикините ми. Събу ме, а после събу и себе си и онова което чаках от месец се случи...
Н,Г.Точка
Нощната лампа се изключи, а дъждът намаля. Чуваше се лекото тропане на капките по перваза. Момичето беше възседнало мъжът с цялата си божествена красота. Косата и се спускаше по гърбът като водопад. Вече се бяха сляли, бяха едно цяло. Мъжъг се наддигна леко и обсипа вратът и с нежни целувки. Ръцете му бяха върху талията и движейки я нежно около себе си. Ръцете на момичето бяха на гърбът му оставяйки следи. Моментът беше толкова божествен и не можеше да се опише с думи.
Г.Т.Бела
-Липсваше ми- прошепнах тихо в тъмнината.
-И ти на мен. Мислех, че ще си по-добре далеч от мен, но аз...
-Как издържа цял месец?
-Всяка вечер бях тук.
-Знаех си, всяка нощ чувах кола да паркира, но ме беше страх да погледна през прозореца. Обличах твоя тениска и си представях, че спя в прегръдките ти.- казах и се сгуших в него.
-А аз намерих онзи потник и го прегръщах вместо теб.
-Значи може да се каже, че сме заспивали заедно.
-Мхм. Хайде заспивай малката ми и не забравяй че те обичам- и ме целуна по косата, Бях легнала върху гърдите му и се бяхме завили. Завивката беше върху нас, а телата ни бяха голи.
-И аз те обичам- казах и затворих очи..
Тъкмо се унасях в сладък сън, когато чух познато мрънкане.
-И ти ми липсваше, знам че си гладен. Татко идва- каза Джей и ме пусна от прегръдките си.
-Можеше да си обуеш боксерките- изкикотих се.
-След малко- каза и се върна с Люки.- Татко е тук бебе, а мама ще донесе мляко.
-Отивам- казах и станах, намерих тениската си я слязох в кухнята за мляко...
-Пораснал е.
-Не е.
-Напротив. Крачетата са му пораснали.
-И на него му липсваше. Търсеше те, а теб те...
-Сега съм тук и няма да си тръгна никога повече, освен ако не ме изгониш- каза и ме прегърна с едната си ръка.
-Това няма да стане.- казах и се усмихнах.-Липсваше ми много. Всеки ден, всеки час, всяка минута, секунда. Питах се дали си ял, дали някоя ти е сготвила, дали са спал с някоя.
-Не съм. Бях сам. Те идваха, а аз ги гонех. Никоя не беше като теб. Като моята малка Бела, която обича палачинки.
-Утре ще ми направиш ли?
-Да. Ще те чакат в леглото. - каза и стана да остави Люки. -Лека нощ, сладко бебе- каза и целуна челото му.
После се върна в леглото и ме придърпа в прегръдките си.
-Хайде и ти заспивай- каза тихо
-Обичам те.
-И аз те обичам.-каза и го целунах, а пръстите ми започнаха да описват кръгчето върху плочките му.- Лека нощ, малката ми.
-Лека нощ- и се унесох в сладък сън, сгушена в мъжът когото обичам...

For more, please vote!!!☆☆☆