Unexpected

11

Беше минал един месец откакто Джейсън ми каза да си вървя. Каза ми, че не ме обича и да си вървя. Пусна ме. Сега бях вкъщи с Люк и Майк.
-Бебе трябва да ядеш.
-Не ми се яде.- зачудих се дали е вечерял нещо? Коя му е сготвила? Дали е спал с някоя?
-Стига си мислила за онзи боклук.
-Ама..
-Баща ти би искал добър мъж за теб, а не такова чудовище. Хайде ела да вечеряме и после ще си пуснем филм.- стана от дивана и ме занесе в кухнята.
-Люк заспа ли?
-Трудно, но заспа.
-И той свикна да го приспива- казах тихо.
-Не. Просто беше много топло в стаята.- каза ядно...
Вечеряхме и сега седяхме на дивана и гледахме филм.
-Любимият ти филм, бебе- каза и ме придърпа в скута си.
-Мхм.- кимнах леко.
-Това неговата тениска ли е?
-Да.
-Утре ще я изхвърля.
-Но..
-Няма но. Трябва да го изтрием от живота ти и знам как да го направя.- каза и зарови глава във вратът ми поставяйки целувки.- Ще го изтрия от живота ти бебе.
-Майк...не мога- прошепнах и станах от скута му.
-Обещавам ще те накарам да го забравиш, бебе. Влюбен съм в теб от както бях на 16. Дай ми само една нощ и ще те накарам да го забравиш.- и ме хвана за ръката.- Само тази нощ и той ще изчезне от мислите ти.- придърпа ме в скута си и ръцете му се плъзнаха под тениската ми галейки тялото ми- Ще те отведа в рая бебе. Ще бъдем само аз и ти, както едно време.- и устните му докоснаха вратът ми.
Опитах се да убедя себе си, че това е правилно, но не успях. Мамка му обичах го. Лошия, грешния. Обичах го и не можех да бъда с друг. Кого заблуждавах? Как щях да позволя на друг да докосне онова което му принадлежи. Колкото и да беше лош, аз си го обичах такъв. Дори и сега, когато знам че всичко е било лъжа, аз все още го обичам.
-Съжалявам Майк- казах и станах от скута му. Качих се в стаята си при Люки който спеше в леглото си. Извадих го и го сложих на спалнята. Вече беше на четири месеца. Нашито сладко бебе растеше.Легнах на леглото и придърпах Люки към себе си.
-И на теб ти липсва- прошепнах и той хвана пръста ми оглеждайки стаята.-Пак сме си само двамата. Както преди бебе.- и малка сълза се стече от окото ми...
Г.Т.Джейсън
-С теб ще се позабавляваме. Това че съм девствена, не значи че не съм добра- каза момичето и седна в скута ми.- И двамата търсим удоволствие, плътско удоволствие. Без любов, нали така красавецо. Ти си красив мъж.- и откопча ризата ми разкривайки плочките на корема ми. Устните и се опитаха да докоснат моите, но я отблъснах.
Колко ми липсваха онези плътни устни. Сините очи. Бледата кожа копнееща за пръстите ми. Прозявката сутрин и начинът по който нослето и се сбръчква щом усети ароматът на палачинки. Малките и ръце увити около тялото ми. Изпращането сутрин и преобуването на Люки. Бебешкият му аромат. Нашето сладко бебе.
Трябваше да я оставя. Беше най-доброто за нея, да е далеч от мен и лошият свят в който живеех. Сега, моето всичко, живее далеч от мен в своя добър свят. А само колко много я обичам. Да, сигурно няма да докосна друга жена до края на живота си, но това не е важно. Седях и гледах снимката ни от яхтата. Беше със шапка и слънчеви очила, а малкия беше по боди. Бях я прегърнал, а Люки беше между нас. Бяхме семейство. Един шибан месец без тях, без нас. Само един шибан месец, а сякаш е минало година.
А как само я излъгах, че не я обичам и всичко е било лъжа. Видях болката в очите и. Колко исках да я утеша, да я накарам да се усмихне, но нямах право. Не съм мъжът за нея. Какво мога да и дам. Живот в похлупак? Как щяхме да отглеждаме децата си. Като в затвор. С охрана, оръжия и частни учители. Далеч от възможността да закъснеят за вкъщи и да отидат на кино с приятели. Да ходят на лагери и да ми се сърдяг, че не съм ги взел от училище.
Сигурно някой ден това ще и се случи. Ще има мъж и ще му се кара, че е забравил да купи мляко и да помогне с домашното на Люк. Ще му мрънка. Ще носи тениските му, а той ще я прегръща нощем. Ще я люби, ще я докосва. Ще докосва кожата и, моята кожа. Ще я целува.
-Майната ти Джейсън- напсувах себе си
и хвърлих чашата по стената-Ти си чудовище.
Ако бях добър човек, сега щяхме да готвим в кухнята и да приспиваме малкия, а после щях да я любя.
Защо изобщо я отвлякоха, защо ме срещна,
Изобщо защо влязох в живота и?  Бяхме си добре всеки в своя свят незнаещ за съществуването на другия.Аз, този който не вярваше в любовта, сега съм лудо влюбен в едно малко момиченце и съм  готов на всичко за нея, но от далеч.
Отидох в спалнята си и легнах на леглото. Плюшеното мече на Люки беше останало при мен. Съблякох дрехите си и се завих. Отново щях да я сънувам. Щях да заспя с мисли за нея. За моята малка Бела...

For more, please vote!!!☆☆☆