Надежда за любов

Искаш истината?

МИСЛИТЕ НА МАДИСЪН:

Стъпките вече се чуваха пред вратата. Джейсън приготви пистолета си и ритна вратата, като насочи оръжието към човека.

К: Спокойно човече! - извика другия.
Д: За Бога Кени! - извика Джейсън. Беше добре, че поне се познаваха, нямаше нужда от престрелки. Говореха си докато аз се оглеждах дали ни преследват.
К: Разбрахме се тогава. Вие отидете в къщата ми и изчакайте докато ви предупредя.. - зяпнах
М: Уоу чакай малко точно тук бъркаш. Нямам нищо общо с вас, точно сега си тръгвам и никога не съм ви срещала - казах аз.
К: Осъзнаваш ли, че си сам сама във Вегас? Без пари, без познати и някой, който да ти помогне? - каза Кени.
Понечих да възразя, когато Джейсън му каза, че всичко е разбрано и да не се притеснява.
Кени си тръгна и останахме аз и Джейсън..отново.
М: Няма да тръгна никъде с теб! - казах аз, нарушавайки тишината. Очаквах той да ми се развика, да направи нещо заплашително, но той просто се обърна и ме хвана за китките и ме развърза най-сетне.
Д: Виж..не искам да пострадаш. Не искам да те убият заради мен. Ако ти се живее ела. Ако искаш да умреш - остани. Решението е твое. - каза той  и тръгна нанякъде. Стоях там без да мръдна. Той се отдалечаваше все повече. Видях, че нямам избор и се затичах към него настигайки го. Появи се самодоволна усмивка на лицето му. Това момче..
М: Искам да ме закараш вкъщи после! - казах.
Д: Звучиш като малко разглезено дете. Сега забързай темпото. - каза той и тръгна напред с бързи крачки. Ако не се нуждаех от него щях да го застрелям. Наистина това ми минаваше през ума.
Излезнахме от сградата и се запътихме към някаква кола. Той се качи в колата и я запали. Наложи се да бягам, за да го настигна преди да тръгне. Едва се държах на краката си вече. Седнах в колата и буквално щях да заспя.
М: Къде отиваме? - попитах сънено след 5 мин. мълчание. Беше неловко и това ме убиваше.
Д: В къщата на Кени. Той каза, че не е далеч и мястото е тихо и спокойно. Имало само 2 къщи в близост. - кимнах.
Баща ми сигурно се тресе от притеснение в момента.
След около 10 минутки спряхме пред къщата. Всеки път, когато поледнех Джейсън си спомнях за сценката между нас. За борбата ни и за целувката. Кръвта ми кипваше тогава. Слязох от колата е тръшнах вратата след себе си.
Д: Виж знам, че си ядосана, но не си го изкарвай на колата. - каза ми намусено той.
М: Ако предлагаш да излея яда си върху теб съгласна съм. - казах аз вървейки към къщата. Мразех това, че съм тук с него и това, че ми е нужен, за да се измъкна.
Начинът, по който той правеше каквото и да е караше дъхът ми да спира. Опитвах да се държа на разстояние от него и да изглеждам по-строга.
Джейсън взе раницата си от колата и се запъти към мен.
Той отключи вратата и набързо влезе вътре.
Д: Побързай Мадисън и си измисли някакви извинения за това какво търсиш тук, защото повярвай ми ще ти трябват. - каза той без дори да ме погледне.
Исках да съм по-силна, но безразлечието му ме правеше слаба.
Тръгнах мълчеливо след него. Реших да не се боря вече. Единственото, което исках беше да се прибера вкъщи, да продължа скучния си живот и да забравя за всичко това.
Къщата беше малка и имаше само 3 стаи. Беше много студено. Седнах на дивана и забих поглед в земята. Исках да седна и да си почина поне малко преди той да започне с въпросите си. Дойде и седна при мен. Изглеждаше нервен.
Д: Какво си мислиш, че правиш тук? - каза бавно и през зъби.
М: Не съм искала да бъда тук..- отговорих. Не исках да влошавам нещата повишавайки му тон.
Д: Осъзнаваш ли, че онези типове щяха да те убият без да им мигне окото? - не реагирах. Той говореше с мен така сякаш съм пълна тъпачка, която не осъзнава опасността. Започнах да си пукам пръстите..винаги го правех, когато бях нервна. Той сложи ръката си върху моите. Усетих топлината, която той излъчваше. Явно се дрязнеше от това, което правех.
Д: Мразя, когато някой прави това. Отговори ми на въпроса, Мади! - не се осмелявах да го погледна, но това негово държание започваше да ме дразни.
М: Казах ти, че не съм виновна. Отвлякоха ме. - най-накрая го погледнах, а на лицето му бе изписана подигравателна и отегчена усмивка. Опитвах се да сдържам напиращите сълзи. Той се изправи и започна да крачи из стаята. Беше с гръб към мен.
Д: Както очаквах от теб и твоите другарчета. Не могат да те защитят...а ти..неспособна дори да предпазиш себе си. - следващите ми действия бяха неконтролируеми. Изправих се от дивана и тръгнах към него. Той се обърна с ясно изразена изненада в очите. Все още се опитвах да не плача. Да обижда мен беше едно, но да говори така за приятелите ми..нямаше да го позволя. Мамка му това прекрачи границата.
М: Знаеш ли какво? Откакто срещнах ТЕБ животът ми се преобърна, а ти се опитваш да ми държиш сметка? - той се отдръпна, но този път нямаше да оставя да се измъкне просто така. С всяка негова крачка назад аз правех крачка напред. - Натикаха ме в кола и аз бях безпомощна..да, да така е бях безпомощна, но причината беше ти! - видях недоразумението в очите му. Не очакваше точно това. - Защо всички си мислите, че когато човек се усмихва значи всичко с него е наред? Че животът му е прекрасен? Защото грешите..ти грешиш! Знаеш ли какво е чувството вътрешно да умираш, но да се усмихваш и да го прикриваш? Не знаеш през какво съм преминала Джейсън..не знаеш нищо. - той опря стената. Опита се да ме спре.
Д: Моля те стига!
М: Чуй истината за човека, когото обиждаш. Ти не знаеш нищо за мен. А знаеш ли какво е още като дете да видиш майка си да изневерява на баща ти и да не можеш да направиш нищо? Пред очите ми майка ми ни напусна..заради човек, който едва познаваше. Ти не си виждал болката в очите на баща ми, но аз я видях.. - сълза се стече по бузата ми. - Още от малка си обещах да не се влюбвам и ето, че идваш ти и проваляш всичко! Опитвам се да остана силна, а ти само с един поглед сриваш всичко и ме правиш слаба, уязвима..всичко е грешно разбираш ли? - опрях пръста си на гърдите му - Аз не искам да е така.. - бях готова да кажа още много неща, но той просто сложи ръцете си на кръста ми и ме придърпа към себе си. Отново този допир, за който копнеех. Устните му леко допряха моите. Ако това беше начин да ме накара да млъкна..успяваше. Трабваше да се отдръпна..трябваше..но не можех. Когато видя, че не се отдръпах целувките му станаха
по-задълбочени и настойчиви. Не знаех защо го прави. Езичето му намери моето и се задвижиха в синхром. Целувката беше перфектна..сякаш бяхме един за друг. Той притисна тялото си
по-плътно до моето и започна да го обхожда с ръце. За малко отдели устните си от моите, за да си поемем въздух. Тогава имах шанса да му кажа да спре..но не го направих. Той започна да целува врата ми оставяйки влажни следи след целувките си. Дишането ми се ускори. Целуваше ме така жадно сякаш от доста време е искал да го направи.
Никога досега не бях в такава близост до момче. Но ето, че сега се случваше. Стоновете започнаха да се откъсват един по един от мен. Джейсън сякаш доволен от това, което постигна се върна обратно на устните ми. Страстта, с която го правеше ме изненадваше. Караше ме да се чувствам в безопасност. Когато си спомних какво ми казваше до преди малко аз изтръпнах. Той усети смущението ми, но продължи да целува. Дали го правеше от съжаление? Да точно така, след като му разказах се е почувствал виновен и го прави от съжаление. Колко съм глупава. Отдръпнах се и го бутнах. Той се изненада и ме погледна.
Д: Аз.. - започна да говори, но аз се затичах към най-близката врата и се заключих. Облегнах се и започнах да се свличам надолу. Седнах на земята и заридах като малко момиченце. Защо трябваше да му казвам всичко това?? Цялата тази драма и сълзи ми идваха в повече. Омръзваше ми..много.