Надежда за любов

Брат ми е предател!

МИСЛИТЕ НА ДЖЕЙСЪН:

Вътрешно се разкъсвах между това да й кажа ли или просто да я излъжа. Начина, по който ме гледаше ме караше да потръпна. Трябваше да подбирам внимателно думите си..Алексис бе много важен човек за мен.
Д: Алексис изневеряваше на Зак..с мен. - казах и я погледнах. Видях как блясъка в очите й изчезна. Зелените й очи станаха безизразни. Прокарах пръсти през косата си. - Добре ли си? - казах. Тя кимна и премести кичур коса зад едното си ухо, а аз преглътнах готов да продължа. - С нея се запознахме, когато Зак я доведе за първи път. Не съм мислел, че ще стане така, кълна се. Отначало не беше така..но един ден Зак трябваше да отиде в Ню Йорк. - запитах се дали е готова да чуе всичко. Тя стоеше и просто се взираше в мен, чакайки да довърша.

МИСЛИТЕ НА МАДИ:

Наистина ли е направил такова нещо?
Д: С Алекс започнахме да се сближаваме. Дори не знам кога точно го осъзнах, но когато го направих вече беше късно. Бях се влюбил в нея много. - сърцето ми се сви. Знаех, че преди мен е имало друга..беше ясно. Всеки се нуждае от любов, но от мисълта, че е целувал и обичал друга ме болеше. - Той не знаеше за това. Нямахме смелостта да му кажем. След доста време не си спомням точно колко..той ни видя. С Алексис се карахме, защото тя не искаше да крие повече, а аз не можех да го причиня на Зак, но явно бях закъснял и докато се карахме сигурно той ни е чул. - Джей стисна юмруци сякаш сцената се разиграваше отново пред очите му. - Сбихме се и тя се опита да ни спре. Той я удари. Опитваше се да не плаче, но сълзите мокреха лицето й. Зак крещеше, че я мрази, както на нея, така и на мен. А след това..просто си тръгна. - сведох поглед. Нима Зак бе преживял всичко това? Ето защо с Джейсън се държат така един с друг откакто сме тук.
М: Какво стана с Алексис и теб? - той се изправи. Можех да видя колко всъщност беше напрегнат в момента.
Д: Не можех да живея с тази мисъл, че съм с нея. Напуснах къщата и след няколко дни разбрах, че е мъртва. - очите ми се разшириха.
М: Какво? Защо? - той се обърна към мен.
Д: Простреляли са я.. - сложих ръка пред устата си.
М: Да не би Зак.. - започнах, но той веднага ме спря.
Д: Не. Някакви дилъри. Врагове на брат ми. Един вид тя го отнесе.. - каза той.
М: Не ми казвай, че не си страдал Джейсън. - казах с хладнокръвие.
Д: Не разбираш ли, че това е причината да не искам да си тук сега?! - разбирах го. Страхуваше се, че съдбата ми ще е като тази на Алексис.
М: Хайде да се опитаме да поспим още малко поне. - казах, а той кимна и легна до мен. Не след дълго Джей вече беше заспал, но аз колкото и да опитвах не можех. Думите на Зак не излизаха от главата ми. 'Значи не си като Алексис?'. Начина, по който го беше казал и тази тъжна усмивка, която направи след това. Бях се втурнала в това щуро приключение, в което не бях сигурна и можех да умра или да бъда наранена. Бях изоставила татко..бях в къщата на враговете и далеч от вкъщи. Далеч от баща ми! Усетих как сълза се стече от едното ми око при мисълта за татко. Струваше ли си всичко това? Дали това беше просто поредното тийнейджърско увлечение? Не мисля, че беше такова. Чувствах го като нещо повече, но дали си струваше? Този въпрос ме измъчваше. Станах и отидох при прозореца. Загледах се в невероятния изгрев.
Въпреки всичко това Зак ми беше помогнал, когато имах нужда. Всичко ставаше толкова сложно. Отдръпнах се от прозореца и се запътих към гардероба. Облякох лятна светлосиня рокля и бели сандали. Оставих косата си пусната и сложих малки обеци.
Оставаше само още едно нещо, което не търпеше отлагане. Обърнах се към леглото, поглеждайки спящия Джейсън и взех телефона от шкафчето. Направих номера скрит и излязох от стаята, за да не го събудя. Отдалечих се съвсем малко от вратата и набрах номера. Сложих телефона до ухото си и се облегнах на стената в коридора. Чух позвъняванията..не вдигаше. Почаках още малко и реших да затворя, когато чух гласът му. Познат до болка глас, който ми липсваше ужасно.
Т: Ало? - чух да казва. Закрих устата си с ръка, опитвайки да не заплача. От щастие или тъга..не знам. - Кой се обажда? Ало? - заговори отново. Гласът на баща ми кънтеше в ушите ми. Не исках да заплача. Той щеше да си помисли, че ми има нещо. Определено щеше да се безпокои, но пък ако чуеше увереност щеше да е различно.
М: Тате.. - казах много тихо, за да не ме чуе който и да е. Повтарях си наум 'Не плачи'.
Т: Мади? Мади добре ли си? Направиха ли ти нещо? Миличка къде си? - задаваше бързо въпрос след въпрос.
М: Тате успокой се. Аз съм добре. - усещах как гласът ми всеки момент щеше да изчезне. Трябваше да побързам.
Т: Мила къде си? Много ми липсваш! Знаеш ли как се уплаших?! - чух лек шум идващ от моята стая.
М: Добре съм! Обичам те много и ще ти се обадя пак друг път. Трябва да затварям! - казах толкова бързо, че аз самата едва си разбирах думите.
Т: Не, чакай..Мади.. - чух да казва, но аз затворих и влязох в стаята си. Джейсън спеше така спокойно. Явно просто се е размърдал в леглото и това е шумът от който се стреснах..пф.
Оставих телефона обратно на мястото му и отново излязох. Исках да се махна от тази къща дори да е за малко. Когато излязох на портата имаше двама мъже, които пазеха. Нямаше начин да мина от там. Оградата около къщата бе висока, но не дотолкова, че да не мога да се покатеря. Отидох в задния двор на къщата и се приближих към оградата. Защо нямаше нещо като вратичка мамка му. Бях с рокля, но какво пък нямаше никого. Покатерих се бавно и прескочих оградата. От другата страна беше пусто. Много дървета и никакъв признак на живот. Започнах да вървя, оглеждайки се. След малко забелязах, че гористата местност започва да свършва, а след нея имаше път. Върнах се назад и се облегнах на едно от дърветата. Ако знаех, че така ще стане определено нямаше да обличам рокля. Дали някой ме беше видял?
Затворих очи и се заслушах в приятната мелодия от чуруликането на птичките. Цялата потреперих, когато чух шум и веднага отворих очи, след което изпищях.
З: Успокой се пищялке! - Не се изненадах, когато видях Зак да се подхилква пред мен.
М: Майната ти! - извиках като се опитвах да се успокоя. - От къде знаеш, че съм тук? - казах и погледнах спокойното му лице.
З: Не беше трудно да забележа момиче катерещо се по огради рано сутринта. Нали знаеш, че гаджето ти ще се ядоса щом узнае? - въздъхнах.
М: Не ме интересува. - и тогава си спомних за разговора ни с Джейсън за Зак и това, което е преживял.
З: Значи ти е разказал за Алексис и ти си пощуряла от ревност. - каза и се засмя.
М: Не! - отсякох го аз. - Не е това. Просто не знам какво да си мисля точно сега. - видях усмивката му.
З: Възмутена и несигурна в чувствата си..хммм. - каза и тръгна нанякъде.
М: Къде? - казах и тръгнах към него.
З: Не те интересува! - каза без дори да се обърне. Спрях и се ядосах.
М: Защо се държиш като пълен задник? - той спря рязко и се обърна към мен. Тръгна с бързи крачки и аз се стреснах леко.
З: Когато станеш достатъчно голяма ще ме наричаш както си искаш!
М: И сега мога да го правя! - раздразних се още повече. Той отмести поглед и тръгна обратно.
З: Прибирай се преди да си си навлякла проблеми Мими! - каза и изчезна зад дърветата.
М: Боже! - извиках аз. Трябваше да се върна. Беше прав колкото и да мразех този факт.

МИСЛИТЕ НА ДЖЕЙСЪН:

Размърдах се в леглото си и протегнах ръка, за да прегърна Мадисън, но нея я нямаше. Къде беше? Опасно е да се разхожда сама тук. Станах, облякох се и взех телефона си от шкафчето. Излязох от стаята и тръгнах да видя къде е тя. Дали има и 10:00ч мамка му. Разтърках очите си, минавайки по коридорите. Чух гласове и се спрях щом разбрах, че се говори за мен.
Р: Джейсън е толкова наивен.. - чух Райън да казва. - Или
по-точно това, в което се е превърнал. - дочу се смях. Женски смях.
Дж: Определено! - Джени! За какво по дяволите говореха тези двамата.
Р: Трябва да си спомни къде е чипа. Пък ако не го направи ще изнудваме детето на Колинс. - сякаш ток премина през тялото ми. Те знаеха за Мадисън? Но как?
Дж: Значи ще използваш момичето? - попита тя.
Р: Онзи ден Джейсън направи най-голямата грешка в живота си. Отказа да изпълни това, което му казах. Кучият син..застрелях го 2 пъти, а той продължаваше да се движи. Като гледам си е добре освен едната му ръка. Гипсът му е малко на него. Не стига това ами и ме простреля. Ще си плати! - бях напълно объркан.
Дж: Прав си. Ако не беше той досега да сме се оттървали не само от отряда ами и щяхме.. - тя започна да говори много тихо и не чух. Значи планът му е бил такъв? Докато не подозирам да измъкне информация и да се оттърве от мен после? Лошо..много лошо!
Р: Ще му оставя още 3 дни. След това ще го накарам да си спомни. - чух щракване..доста познат шум за мен. Беше от пистолет и той го зареди. Значи 3 дни. С какво този чип беше толкова важен?  Не ме интересуваше какво ще направи с мен...той знаеше за Мади и това ми бе напълно достатъчно, за да побързам и да се махнем от тук. Имах 3 дни да измисля план. Нямаше да оставя нищо и никой да нарани Мадисън. Чуха се стъпки и разбрах, че са станали. Побързах да се махна от коридора и набрах Кени.
Д: Кени! Слушай внимателно! Важно е..трябва да се махнем от тук възможно най-бързо!! - казах като внимавах някой да не ме чуе.

***
🌟 for next