Отново тайни

834 59 4
                                    

МИСЛИТЕ НА МАДИ:

Той се отдръпна и долепи чело до моето. Погледна в очите ми и се появи усмивка на лицето му както и на моето. Не разбрах как стана, но просто исках да се усмихвам. Все още дишахме тежко.
Д: Съжалявам.. - каза той и сведе глава, но аз я хванах и той погледна към мен отново. Долепих устните ни за секунди, след което се отдръпнах. - Да велезем вътре? - каза той. Съгласих се и тръгнахме към къщата. Докато вървяхме той преплете пръсти с моите. Вече не се страхувах от тази близост след като разбрах, че и той мисли и чувства същото като мен..се зарадвах. Когато влязохме вътре все още не пусках ръката му. Мислех си дали това не е сън и сега съм в колата с Кени и просто сънувам. Протегнах ръката си и го ощипах. Той се обърна и се усмихна небрежно.
Д: Това за какво беше? - каза той и ме придърпа, за да ме гушне.
Направих доволна усмивка и го прегърнах.
М: За да проверя дали това не е сън. - казах и той се засмя.
Д: Тогава не трябва ли аз да те ощипя, за да проверя? - засмяхму се. Скоро не се бях чувствала толкова добре. Отидохме и седнахме на дивана, а аз бях върху него. В момент като този никой не казваше нито дума. Изведнъж толкова неща минаха през ума ми. Той ме погледна странно.
Д: Какво има?
М: Просто...какво ще стане с нас Джейсън? - отблясъкът в очите му като че ли изчезна за момент. И той не знаеше отговара. Сигурна бях докато той не изрече тези вълшебни думи.
Д: Има ли значение.. - каза и се насили да се усмихне опитвайки се да ми вдъхде кураж.
М: Всъщност има..и то голямо. - казах аз. Знаех, че не искаше да чуе точно това, но пък беше истината.
Д: Знаеш ли единственото, което има значение в момента
е, че ти все още си тук. Това, че сме заедно и се искаме..не мислиш ли? - едва се сдържах да не ахна. Това от неговата уста ли излезе току що? Още първият път, когато видях очите му..тези празни очи..нещо премина през мен. Просто не исках да си го призная. Не исках да ставам поредната жертва на любовна драма. Но ето, че без да искам вече бях замесена. Любов от пръв поглед? Ха и дума да не става. От малка знаех, че това е нещо абсурдно. 'Тогава защо в момента го изживяваш Мадисън?' казваше глас в главата ми. Всичко изглеждаше..добре. Но защо вътре в себе си имах чувството, че това е просто затишие пред буря? Знаех, че за да бъда с него трябва да премина през много трудности. Но не ми пукаше. Нуждаех се от него. Сгуших се в него и за момент се опитах да забравя за всичко. Успявах докато вратата не се отвори с трясък. Кени ни огледа и направи странна физионамия.
К: Уау. Заклевам се помислих, че те е убила. Сереозно. И определено не това беше позата, в която си представях, че сте като вляза. - каза на бързо, а ние се засмяхме. Той мина покрай нас и се движеше някак си нервно. Следях всяко негово движение и усетих, че Джейсън се напрегна. Кени бръкна в някакво шкафче и извади нещо черно. Веднага го разпознах..беше оръжие. След това измърмори нещо като съжалявам и си тръгна. Погледнах Джейсън.
М: Смяташ ли да ми кажеш нещо..да ми изясниш как стоят нещата например? - той се намуси. Ако си мислеше, че току така всичко ще си мине без обяснения той силно грешеше. Исках доверие. Той потърка очите си.
Д: Може ли да си легнем и да говорим утре Мади? - исках да възразя, но нямах избор. Или пък наистина не исках? Просто кимнах и станах като тръгнах към стаята, в която се бях заключила преди. Копнеех за сън след този ден. Влязох вътре и тъкмо щях да затворя вратата, когато Джейсън сложи ръката си и ми попречи.
М: Какво? - казах с усмивка на лице.
Д: Хайде де Мади пусни ме. - направи толкова сладка муцунка, че просто ми стана жал за него, но не исках да бъде толкова лесно.
М: И ти какво ще ми дадеш в замяна? - той се озъби. Познавах този поглед. Веднага съжалих за казаното и преди да изръси нещо отворих вратата. Той си свали тениска и легна на леглото.
Д: Спокойно няма да гледам ако те е срам. - каза той и се засмя. Знаеше, че не ме беше срам, но обичаше да ми го натяква. Останах по потник и гащички и се качих на леглото до него. В момента, в който си сложих главата на възглавницата той се подаде над мен. Прехапах устната си. Той ме целуна и след това се доближи до ухото ми и започна да шушне. - Лека нощ красавице. - усмихнах се.
М: Лека нощ. - казах и го целунах по бузката много бавно. След това се обърнах на другата страна и затворих очи. Джейсън се протегна и ме прегърна.

Надежда за любовWhere stories live. Discover now