The Handsome Player (BG Fanfiction)

1 - "Обзаложихме се"

Гледната точка на Изабел:
   Това баба ти да е най-добрата приятелка на основателката на най-голямата строителна компания в Маями, има както своите плюсове, така и своите минуси. Плюсът беше, че доста често излизаха заедно и тя не се застояваше много вкъщи. Това беше добре, защото поне не се заяждаше с майка ми. Минусите… е, те се проявяваха по-рядко, но за жалост днес беше един от тези дни. Внукът на Наташа (така се казваше приятелката на баба ми), днес се женеше и цялото ни семейство беше поканено на сватбата. Намирах това за пълна загуба на време, защото няма никакъв смисъл да присъстваме на сватба, на която дори не познаваме младоженците. Е, поне не ги познаваме лично. Все пак те са деца на две много заможни фамилии. Да не забравяме и разбира се това, че синът на семейство Стайлс беше редовно на някоя корица на списание. Той беше най-желаният ерген в Маями и винаги с него имаше по някое момиче, но явно му е дошло времето да надене брачната халка.
   Докато аз се приготвях в стаята си заедно с най-добрата си приятелка Стейси, от долу се чуваха виковете на майка ми и баба ми, които явно отново спореха за нещо глупаво. Предполагам, че имайки предвид ситуацията, ще става въпрос за сватбата.

- Защо не си ми казала, че баба ти познава Наташа Стайлс? – Стейси определено изглеждаше доста по-развълнувана от мен.
- Защото не го смятам за нещо важно.
- Не мога да повярвам. Баба ти е най-добрата приятелка на най-богатата жена в Маями, а ти дори не си я помолила да те запознае с внука й, който наистина… си го бива.
- Защо ми е да го правя? А и ти се вълнуваш прекалено много. Познаваш ли ги?
- А, не бе. Всички в Маями ги познават Изабел. – отговори и ми размаха някакво списание.
- Добре, но моля те старай се да се въздържаш, когато отидем там. Да не злепоставяме баба.
- Както кажеш. – Стейси се съгласи.

   В следващия момент вратата на стаята ми се отвори и през нея влезе баба облечена и направена като за корица. Възрастта никога не й е пречела да се поддържа. Когато ме видя само ме огледа, а след това на лицето й се изписа възмущение. Не разбрах какъв е проблема и защо ме гледа така лошо с ръце на кръста.

- Бабо, всичко наред ли е? – попитах я, а тя поклати глава.
- Изабел, така ли мислиш да присъстваш на сватбата на годината? – сведох поглед, за да се погледна. Обикновени тъмни дънки и малко по-официална блуза.
- Да, какво ми е?
- Моля те, скъпа, облечи си нещо по-подходящо. Тъкмо за това се карахме с майка ти. Не отиваме на сватбата на съседското момче. – обясни и отиде до гардероба ми.