The Handsome Player (BG Fanfiction)

48 - "Тя бяга"

Моля, прочетете бележката след главата! Надявам се Изненада номер две да Ви хареса!❤😊

Гледната точка на Хари:
   Едва издържах пътя до полицейското управление. През цялото време си мислех за това как ще подредя онзи идиот, който се опита да убие Изабел. Не знам как ще се сдържа от това да не му налетя на бой и да му размажа физиономията. Надявах се, че ще има полицаи, които ще присъстват и ще ме спрат, защото иначе щях да го убия и нямаше да можем да разберем кой всъщност стои зад това. Като се замисля, не е за вярване, че живота ми се превърна в криминален сериал. Някъде там имаше човек, който искаше Бел мъртва, а това никак не ми харесваше. Определено не исках такъв край на историята ни. Щях да преследвам виновника и до края на света, ако се наложи. Нямаше да позволя, на когото и да било да нарани нея или децата ни.
   Този, който щеше да се погрижи за разпита на мъжа, който се опита да сгази Изабел, щеше да бъде същият, който дойде да ме информира и ме докара дотук тази вечер. Заедно вървяхме по дългите коридори, отивайки към стаята за разпит. Колкото повече се приближавахме, толкова повече започвах да се изнервям и кръвта ми кипваше. Бях наясно с емоциите си това, че няма да мога да се удържа и ще нападна идиота, заради който пропилявам Коледата със семейството си.

- Господин Джоунс, знаете ли защо сте тук? – офицер Гейб Стюарт започна разпита. Преди да влезем ме помоли да запазя спокойствие и аз искрено се стараех да го направя. Седнах на един стол срещу виновника, а ръцете ми бяха свити в юмруци под масата.
- Мога да предположа. – каза с пренебрежителен тон.
- Познавате ли тази жена? – Гейб показа снимка на Изабел.
- Лично - не, но визуално - да. – призна си.
- Откъде я познавате?
- Една стара приятелка ми се обади и каза, че иска кучката мъртва.
- Мери си думите. – обадих се, а той се подсмихна.
- Или какво? – веднага се изправих от стола си и за секунди бях при него. Хванах го за яката и го вдигнах от мястото му.
- Ще те смеля от бой. – поясних му. – Кой те накара да сгазиш годеницата ми? Казвай веднага. – процедих през зъби, а той се засмя силно.
- Тя ме предупреди, че си доста агресивен, щом стане въпрос за безценната ти Изабел.
- Коя е тази? – стиснах го още по-здраво.
- Мисля, че и сам се сещаш. – отговори ми, а на мен тези думи ми бяха достатъчни. Пуснах го и прокарах пръсти през косата си. – Обади ми се няколко дни преди случилото се. Каза, че има сметки за уреждане с Изабел Фостър и ме помоли да я очистя. Даде ми снимка и всичката информация, която ми трябваше. Обеща, че ще ми плати след като работата е свършена, но понеже се провалих и тя не е мъртва, няма да получа нито долар.
- Но пък за сметка на това ще влезеш в затвора за предумишлен опит за убийство. – казах му. – Няма смисъл да продължаваме. Знам коя е. – уведомих офицер Стюарт и той кимна.
- Ще накарам някой да дойде да го прибере. Ще остане под постоянно наблюдение, докато всичко не се разреши.