The Handsome Player (BG Fanfiction)

44 - "Кръстница?"

Гледната точка на Изабел:
   Болниците наистина са най-ужасното място на света. Затворен си тук, обграден от четири бели стени и няма нищо за правене. Аз, разбира се, бях заета да се занимавам с Ейнджъл и Николас и това определено правеше престоя ми тук много по-вълнуващ и приятен. Днес, както на мен, така и на малките ни липсваха дрехи. Бях благодарна, че Хари се съгласи да отиде до вкъщи и да вземе. Щяхме да сме тук още около три дни и имах нужда от поне две блузи и три панталона. На малките им трябваха повече дрешки и честно казано не знам как ще се оправи с размерите. Най-много ще изнесе целия гардероб от дома си.
   След поредния урок от една от медицинските сестри за това на колко часа се хранят новородените, бях останала отново сама. Децата спяха, а аз се чудех какво да правя. Добре, че позволяваха ползването на телефони за пациентите. В интернет със сигурност беше много по-интересно от това, да гледам в тавана над себе си. В следващия момент вратата на стаята, в която ме преместиха след операцията се отвори. Предположих, че е Хари, макар че се върна доста бързо. Излезе преди час. Вдигнах главата си и едва се сдържах да не извикам охраната. Пред мен стоеше Джена. Не я бях виждала от месеци, но и нямах желание.

- Здравей, Изабел. Разбрах, че си се върнала. – приближи се към мен.
- Какво правиш тук? Махай се, Джена.
- По-спокойно, ако обичаш. Разбрах, че си родила и реших да намина и да видя ангелчетата. Все пак ще съм им кръстница.
- Кръстница? За какво говориш, по дяволите?
- Хари, не ти ли е казал? Докато ти беше в Торонто, възстановявайки се от новината за облога, ние си поговорихме една вечер. Той ми обеща, че ще стана кръстница на децата.
- Това е изключено, Джена. Няма да позволя да се доближиш до децата ми.
- Така ли? И какво ще направиш, ако се приближа до тях? – каза и тръгна към леглото, в което спяха близнаците.
- Не. Стой настрана от тях. – направих опит да се изправя и да я спра, но шевовете все още ме боляха.
- Оперирали са те, нали? В момента не можеш да направиш нищо. Дори и да ги взема и да избягам, няма да можеш да ме последваш. Може шевовете да се разкъсат и да прокървиш, а това не е хубаво. – обясни ми и погледна надолу към близнаците. – Прекрасни са. За щастие приличат на Хари, а не на теб. Как се казват?
- Не те засяга. – отговорих, а тя просто се наведе и хвана ръчичките им. – Не ги пипай. – забелязах, че търсеше гривните, на които пишеше имената им.
- Николас и Ейнджъл? Ама, че… интересни имена, така да ги нарека. – каза и се засмя. – Може ли да го подържа? Малкият ще е същинско копие на баща си. Дъщеря ти най-вероятно ще е една чувствителна глезла, точно като теб.
- Джена, предупреждавам те… стой далеч от децата.
- Или какво? – попита и преди да реагирам беше грабнала Николас в ръцете си. Той се стресна и започна да плаче, а това събуди сестра му, която също го последва.
- Не го стискай така, Джена, моля те. – проплаках при гледката на ноктите, които се бяха забили в дрешката на сина ми.
- Нищо му няма, престани да драматизираш.