The Handsome Player (BG Fanfiction)

37 - Условие

Гледната точка на Изабел:
   Днес беше събота и аз се възползвах от това. Знаех, че трябва да си намеря лекар, защото имаше прегледи, които задължително трябваше да се правят всеки месец от бременността. Трябваше да отида до болницата и да попитам. Помолих мама да дойде с мен, защото не смятах, че щях да се справя сама. След упорито търсене и питане, се озовах пред вратата на гинекологичния кабинет на доктор Келър, който се намираше в болницата в близост до фирмата. Той се оказа много симпатичен мъж, на не повече от тридесет с приветлива и успокоителна усмивка. В рамките на половин час успя да ми каже най-важното, което трябваше да знам за бременността и как евентуално щеше да протече раждането, когато момента настъпи. Даде ми визитката си и ми насрочи първия час за преглед, който беше след две седмици. Благодарих му и с мама си тръгнахме. Определено беше добро начало на деня.
   След като се преборихме успешно със сутрешните задръствания, успяхме да се приберем до дома си. Паркирах колата на алеята пред нас и с мама слязохме от нея. Когато пристъпихме във всекидневната на малкия ни дом, останахме изключително учудени от това, че Крис стоеше на дивана с наведена глава, а баба беше седнала срещу него със скръстени ръце и намръщено изражение.

- Всичко наред ли е? – попитах и закачих чантата си на закачалката до вратата.
- Не, Изабел, не е наред. – Крис промърмори без дори да ме поглежда. Отидох и се настаних до него.
- Какво се е случило? – поставих една ръка върху рамото му в опит да го успокоя.
- Уволниха ме от работа. Вече съм безработен.
- Какво? – бях изключителна шокирана. – Кога стана това?
- Вчера вечерта. Валерия ми се обади по телефона и каза, че Хари я е помолила да ми предаде това, че съм уволнен.
- Господи! – възмутих се. – Много съжалявам, Крис. Обещавам, че ще оправя това. Ти не заслужаваш да бъдеш уволнен. Вършиш чудесна работа и се справяш повече от отлично.
- Изабел, остави. Ще си потърся друга работа.
- А тогава защо си дошъл да хленчиш? – намеси се баба. – По-добре си признай това, че искаш от Изабел да отиде и да говори с Хари, за да ти върнат работата.
- Бабо! Престани. – скарах й се.
- Всъщност… - Крис започна и аз насочих вниманието си към него. – Тя е права. Не мога да се справя без тази работа, Из. Трябва да се грижа и за майка си, и за себе си. Там плащат повече от достатъчно. Знам, че нямам право да те моля за това, но наистина говори с Хари. Убеди го да ме върне на работа. Кажи му това, че ще стоя настрана от теб, щом се налага само го накарай да ми върне поста, моля те.
- Разбира се, Крис. Не трябваше да се притесняваш да ми го кажеш. Не те мисля за използвач или за слабак. Всеки се нуждае от помощ понякога. – усмихнах се. – Ще отида и ще говоря с Хари. Обещавам, че ще ти върна работата, каквото и да ми коства това.