Да, да. Живота е тежък, независимо дали си тиинейджър, клюкарка, или и двете. Например, идва бала, притесняваш се за кандедатстване и университет. За първото ти вече заченато в някоя градска тоалетна дете... така де. Аз когато бях малък, сестра ми ме лъжеше че са ме намерили в контейнер, и аз вярвах. Леле. Изглеждаше толкова драматично през детските ми очи. Лежа си аз в контейнера, идва една мацка и ма вади от покоите ми. Турси сериал. Не, чакай. Тогава тези неща ги нямаше. На мода бяха латино филмите.
Тъ тка. Буз да овъртвам повече..............
.....търся си комшия. Сериозно. Старя го няма вече и ми е скучно, а виж, като гледахпрез прозореца, че с жена си гледаха порно...ох, друго си беше. Носталгия, кво да ти кажа.
Таа, когато искаш да кажеш на дадения човек нещо, но точно преди това той несъзнателно те спира, и нямам предвит да те удари с тиган за палачинки по главата. Не. Без рапунцелшки истории. Ето пример. Ти и тя. На улицата. Тоолкова е роматично. Пролет е и цветовете на дръвчетата са се разцъфтяли. Залеза е прекрасен... Искаш да и кажеш, че я харесваш, но точно тогава, тя казва че харесва някого. Даа. Определено в такива моменти се сещам, че имам алергия към цветовете, и че любимия ми сериал го дават по Netflix.
И да. Вероятно просто не знам какво говоря понеже до сега се занимавах с някакви глупости по биология...пиис анд йес
