Don't leave me // Остани

Глава 1

През целия си живот съм се чувствала като яйце в черупка. Притисната между две реалности. Смазана от темпото на живота и ленивостта на душата ми. Задушавах се от атмосферата около себе си и отчаяно търсех изход, молейки се за капка кислород. Исках да бъда различна. Исках да бъда онова момиче. Момичето с талантът или момичето с историята. Но истината беше такава, че не животът ми беше различен, а душата ми, съществуването ми. Мислех различно. Мислех, премислях. Може би съм изляла повече сълзи в краткия си тинейджърски живот, отколкото двама души биха изляли взети заедно. Плачех за глупави неща, настроенията ми бяха по-променливи и от времето в Англия. Обичах да снимам, да творя. Имах усет за красивото и може би точно това ме крепеше поне засега.

Но какво да направя. Нали това бях аз. Бях заклещена, принудена да остана зад стените на повредената си същност. Жадувах някой да ме избави, защото отдавна бях разбрала, че сама няма да успея. Желаех някой да ме спаси, да ме извади от тинята, в която неусетно бях затънала. Трябваше да пусна старото си Аз и да открехна вратата за ново начало. Но за новото начало ми трябваше хъс, воля, тласък. Такъв обаче липсваше в живота ми. Тъкмо, затова се бях пуснала по течението и бях оставила болното си Аз да скита като странник из Своите земи.

...

Събудих се късно. Днес  не кипях от енергия, въпреки че снощи си легнах рано. Станах бързо, защото както обикновено пак времето не ми стигаше за нищо и трябваше да ходя на училище. Измих си зъбите, мислейки си какво ли би станало, ако умра. Толкова е лесно. Нужно е само малко усилие, за да сложа край на и без това никаквия си живот. Но нали трябваше да мисля и за семейството си, което ме обича, затова за пореден път изтласках тази мисъл настрана. Облякох се прилично, тоест както обикновено. Черни дънки с висока талия,бял топ до пъпа и кецове с платформи. Нямах време за нещо по- нагласено, а и нямах повод. Сложих си грим, за косата днес нямах желание, а и без това беше права от вчера. Метнах раницата и тръгнах към училище без да закусвам.

Бях последна година, в края при това. В момента трябваше да се занимавам с всички онези изпити, затова учех здраво и един по един ги взимах. Ученето беше един от основните фактори, които изцеждаха живота от мен като  вода от парцал. Но с пълното съзнание, че трябва да си подсигуря мечтаното бъдеще, натисках и напъвах, давах максимума от себе си по честен или нечестен начин. Но пищовите също се броят за усилие, нали? Както и да е. Освен изпитите трябваше да работя и по въпроса да си намеря работа за лятото. Трябваха ми пари. Майка ми и баща ми все ми повтаряха, че не е нужно и че ще ми дават от колкото пари имам нужда, но въпреки това аз държах да бъда самостоятелна и да имам свои собствени, които да харча без гузна съвест. Затова кандидатствам за течащия по това време конкурс за есе на свободна тема, който би могъл да ми осигури това, от което се нуждаех.