Don't leave me // Остани

Техьонг 9

Натискам до болка познатото копче и черната преграда пада пред очите ми, оставяйки шофьора от другата страна. Дори не се старая да прикрия с какви намерения влизаме в лимузината. Той е свикнал. Вече знае. Никого няма да излъжа. Фактите са ясни и още повече- очевадни. Обичам я, а нещата, които обичаш, си струва да бъдат обичани истински. Особено в моя случай.

Това е така, защото са малко. Две, три най-много. И когато разбера, че ги обичам, то това означава, че съм правил и съм искал да правя хиляди неща за тях до степен, в която мозъкът ми става наясно с чувство и започва да го чувства.

А кога сте чували мозък да чувства? Нали това е работата на сърцето. Мозъкът знае да философства. И ето.. именно това се получава. Щом мозъкът ми чувства, значи цялото ми съществуване чувства, целият Аз обичам. Обичам нея. Обичам я и нямам от кого да крия. Не мога да крия. Защото.. това е все едно накараш снежния човек да бъде сух. Не можеш, нали?

И аз не мога да не я обичам по същия начин. Просто не е съвместимо с мен..противоречиво е и хората го знаят. А най-вече го знам аз.

Избутвам я да легне по дължината на един от диваните в сепарето на лимузината и я обкрачвам като я оглеждам внимателно, сякаш разкопка от праисторически времена. Аз съм археолог и искам да я разуча, да я разбера.. същността и, първопричината и.

-Защо ме гледаш?-пита и устните и се разтягат в широка срамежлива усмивка, оголвайки ослепително белите и зъби.

Броя бръчиците, които се образуват във външните ъгълчета на очите и, докато е усмихната, след което си казвам, че това е  излишно. Аз знам бройката им. Защо ги броя отново?

-Защото не мога да си повярвам, че си моя и защото не мога да повярвам, че си моя, докато сме в Дегу.-обяснявам безизразно, прекалено вглъбен да изучавам чертите по лицето и, за да вложа някакво нищожно усилие в това да изразявам емоция.

Тя се смее. Смее се и не осъзнава колко я обичам. Погълнат съм от аромата на кожата и. Навеждам се към нея и заравям нос някъде в косата и.

Подпирам се на лявата си ръка, докато с дясната галя меката и буза, след което преминавам през ухото и и накрая пръстите ми се заплитат в кичурите и.

Вдишвам уханието и и е толкова главозамайващо и обаятелно, че усещам как бавно, но сигурно, отпускам тежестта на тялото си върху нея.