Don't leave me // Остани

Глава 3

Вчерашният ден беше истинско чудо. Първият ми работен ден, първият ми ден в Сеул, първият ден от новият ми живот, първият ден от новото начало. Този ден беше незабравим. Чувството да преживея всичко онова беше неописуемо, но нещото, заради което нямаше да го забравя до сетния си миг, беше ТОЙ.

Техьонг се загнезди някъде дълбоко в мен и отказваше да освободи мислите и съзнанието ми. Познавах го едва от ден, та дори думата познанство бе твърде силна, за да опише нашите взаимоотношения. Ние бяхме просто познати. Защо мислех за него? Защо отказвах да мисля за друго? И защо с всяка мисъл за него ме съпровождаше и чувство на вина? Сякаш не бива, но не може другояче. Сякаш не трябва, но ще бъде.

Дали това, с което запълвах жадното си подсъзнание беше близко до реализирането си, или щеше да остане там завинаги като някоя мимолетна тръпка.. не знам. Но онова, което знаех, беше, че щях да разбера съвсем скоро.

И така снощи, след като се прибрах заедно с Ванеса и Виктория, пихме по една чаша вино и обсъждахме до 4 ч. сутринта преживяванията си от изминалия ден. Изглежда всичко се подреждаше невероятно добре. Всичко вървеше по план, а това ме притесняваше най-много. Дали беше затишие пред буря или просто един топъл слънчев ден.. не знаех.

...

Тази сутрин и трите се събудихме почти едновременно. Отново познатата еуфория изпълваше атмосферата около нас и затова бяхме в изключително ведро настроение. И трите очевидно бяхме открили момче, за което да мислим и да се надяваме. И трите момчета бяха от групата, което беше още по- интересно. Интересно, затова че нито една от нас си нямаше и на представа как ще свърши всичко.

За мен обаче днес беше повече от работен ден. Днес по план точно в 18 ч., студио номер 3, щях да провеждам първият си опит за персонална фотосесия, а моето опитно зайче щеше да бъде Ким Техьонг.

Очаквах изборът ми на облекло да бъде труден, но с двете ми приятелки до мен, това се оказа далеч по-лесно и бързо от очакваното. Облякох се нито прекалено официално, нито прекалено ежедневно. А съответно- черни дънки, бяла тениска, кожено яке и високи обувки. Косата си навих на едри масури и сложих лек грим. Не исках да изглежда, като че ли съм се престарала.

..

Когато пристигнахме в сградата вече кипеше живот на пълни обороти. Всеки тичаше нанякъде и носеше или папки, или документи, та дори дрехи и какво ли още не.