Don't leave me // Остани

Глава 4

           

Цялата вечер, нощ, сутрин и обяд ги изкарах като дрогирана. Всичко минаваше така бързо и същевременно толкова бавно. Бързо, защото с нетърпение очаквах 18 ч. тази вечер и бавно, защото страхът, нервите, напрежението и радостта, поднесени на една порция, ми действаха като опиат. И всичко това благодарение на него.

Още снощи реших, че е крайно време да спра с опитите си да не мисля за него, защото реално погледнато това беше напълно невъзможно. Не и след вчера. Бях погълната от съществуването му и от тайната, която го дърпаше назад в миналото и отказваше да го пусне за мен.

...

Най- сетне стана 18 ч., но не знам защо не бързах. Чувствах се някак празна отвътре. Може би силно казано наранена от думите и действията му вчера, но знам ли.. чувствах се белязана. Връщане назад вече нямаше. И колкото и да не ми се искаше се радвах на „нещастието си".

Когато отворих вратата на студиото, той вече беше заел мястото си на стола. Разтворил небрежно крака, големите му ръце висяха подпрени на коленете. Косата му беше  рошава, блестяща и едри кичури падаха върху прекрасното му лице.

Неволно прехапах устни от удивление. Все още не можех да преодолея красотата му, състояща се в такава простота.

Той надигна поглед, вероятно дочул затварянето на вратата зад гърба ми. За някакви кратки мигове стояхме и се гледахме безмълвни. Сякаш трябваше да си кажем много неща, сякаш имахме нужда един от друг, но нито аз, нито той щяхме да си признаем.

Чаках той да каже първата дума, но мълчеше. Както и очаквах. Знаех, че ще е неловко, но това надминаваше очакванията ми.

Домъкнах се лениво и виновно към статива и нагласих камерата, обектива и всичко останало.

Когато стана време да започвам със снимките вече беше неизбежно да проговоря.

-Би ли могъл да заемеш някаква поза..каквато ти  е удобна. –казах с пресъхнало гърло в следствие на тягостното мълчание.

Без да дава отговор, той просто изпълни молбата ми. Започнах да снимам. Нагласях се на по него, тъй като не исках отново аз да съм тази, която ще му казва нещо.

Но и той за мое облекчение сменяше позата от време на време и така ми спестяваше много усилия.