Don't leave me // Остани

Глава 47

"I can feel you running through my veins."
...............................................................

*седмица по-късно*

-Да си ми казвала, че някой ден ще влезем в магазин на G U C C I и ще излезем с торби отвътре, да не съм ти повярвала.-хиля се като обезумяла, докато вървим с Вики към сладкарницата, в която решихме по-рано да хапнем.

-Човек.. аз просто се чувствам неудобно само задето посмяхме да погледнем надписа

G U C C I на входа на магазина..смисъл..как?-клати глава тя и се тупа по челото.

-Не знам дали го осъзнаваш, но сме големи късметлийки. Довечера ще дойдеш, нали?-питам я, макар и да знам отговора още преди да съм задала въпроса.

-Глупави въпроси задаваш, Тея.-отвръща ми тя и ме потупва по главата, заради което аз цъкам с език и въртя очи.

Не се побирам в кожата си от вълнение. Довечера предстои да присъствам на първия концерт на Тае, откакто се познаваме. На предишните, които имаха, аз все бях възпрепятствана да отида по ред причини, започващи с Кевин и завършващи с Кевин..или Хан Дже..дори не знам как да го наричам. Все се намираше причина, поради която да ме спре, да ми казва, че има още работа за вършене в Биг Хит, че вече има достатъчно фотографи, които да заснемат, а тогава пари за концерт нямах, за да отида като зрител. Но днес..сега..сега е различно. Сега вече имам работата си в Биг Хит отново. Тае отново е член на БТС, не че някога е напускал официално, просто..след всичко случило се имах нуждата да се уверя сама пред себе си, че наистина всичко е както преди.

Извинете ме..нищо не е както преди. Откакто дадоха на Чанг Сун доживотна присъда и делото приключи, всичко някак ми се струва по-красиво. В по –голямата част от ежедневието не мога да сваля усмивката от лицето си. Смея се без видима причина и се шегувам с всички наоколо. С Вики си умираме от кеф, че най-сетне сме заедно в Сеул без никакви проблеми-нито с нейната, нито с моята връзка, нито с някакви странични хора и събития. Всичко, което остава значимо, е тук и сега.

Раните, които Йон Су нанесе на Тае, или по-скоро раните, които баща и му нанесе, няма да заздравеят скоро. Ще ги ближе още дълго време, но това е част от стъпките, които ще направят живота ни дори още по-красив.

-Ехоо. Какво се унесе? И аз съм тук.-чувам Вики до себе си и отръсквам глава.

-А, да. Съжалявам. Просто съм много щастлива. Много ме е страх за довечера. Не знам какво да очаквам. Никога не съм го виждала на живо на сцена. Почти съм убедена, че няма да има нищо общо с клиповете, които гледам в YouTube.