In the name of love [Завършена]

Пролог

Той беше паднал тежко на студената земя от юмруците на другия мъж. Не се намесих. Защо? Не... Не ме беше страх. Здраво вързаните въжета около мен пречеха. Можех единствено да гледам как мъжът продължаваше да го налага, докато не извади пистолет от коженото си прилепнало яке.

Бяхме далеч от шумния град, изпълнен с живот и мръсен въздух. Нямаше смисъл да викам. Нямаше никой, който да чуе. Но това не спираше сълзите ми и опитите да отвържа перфектните възели. И скоро постигнах тази цел и се освободих.

-Остави го! - извиках с цяло гърло, макар и с прегракнал глас.

-Как се освободи? - попита ме с неговия леден глас. - Както и да е. Мисля, че си готова на всичко за живота на твоя любим, нали така? - смях... Но не от тези приятните като да се смееш с приятели... Не! Беше като страшен демонски смях.

-Пусни го и прави, каквото си искаш с мен! - нямах избор... Това бе единственият начин, за да живее.

-Щом това е твоето желание. - отново този смях, който те кара сякаш да се парализираш.

Мъжът се отдалечи и застана до черния си лъскав скъп мерцедес, вероятно най-новия модел.

-Сбогувай се, защото повече няма да се върнеш в този град! - каза ми той и леко се подсмихна.

Аз отидох пред момчето, лежащо на твърдия студен асфалт. Лицето му беше насинено и кръвта се виждаше ясно навсякъде по избледнялата му кожа. Надвесих се към него с насълзено лице. Той отвори изтощените си очи и искаше да каже нещо, но от устата му излезе само кръв, прясна червена кръв.

-Спокойно, любов! - рекох му аз и погалих нежно бузата му. - Ти ще се справиш.

Целунах нежно и продължително устните му.

-Обещавам, че един ден ще се върна. Обичам те! - казах му аз и се отдалечих от насълзените му кървави очи.

Влязохме в колата и потеглихме с мъжът. Той ми подаде чифт ръкавици и един телефон от тези старите, но от най-малко издръжливите.

Аз сложих внимателно белите ръкавици и грабнах телефона. Набрах бърза помощ.

-Слушам Ви! - рекоха ми от другата страна на линията и зачакаха.

-Приятелят ми е ранен. Моля ви, побързайте! В стария склад преди близката провинция е. Моля Ви, спасете го! - казах им, плачейки.

-Тръгваме!

И затворих телефона, след което мъжът ми подаде шише с вода. Взех го, наясно какво искаше да направя.

Отворих прозореца на колата, след което и шишето. Подадох ръката си, в която държах мобилното устройство, навън. А с другата изсипах водата върху него. И го тряснях в земята. Екранът се пукна и даде накъсо... и изгубих погледа от него, гледайки напред към пътя, сваляйки ръкавиците... Потегляйки към новия ми "живот".