In the name of love [Завършена]

3.

Събудих се, отваряйки очи, тъй като сутрешните лъчи дразнеха лицето ми. Станах от леглото и видях до мен оставени дрехи. Тъй като нямах други, трябваше да ги облека. Но всъщност бяха удобни и хубави. Сложих черните дънки и белия суитшърт и си оправих косата, като я вързах високо на конска опашка.

Тръгнах към вратата, за да слизам, но се спрях, защото видях нещо интересно на шкафчето, близо до мен. Доближих се и видях върху него оставени една бяла картичка и пистолет. Аз зяпнях с отворена уста. Но взех картичката, на която бе написано “Честит 19-ти Рожден Ден!“. Отворих я и прочетох текста в нея:

“Днес ставаш на 19 години. Вече си достатъчно голяма да притежаваш това. Много добре информиран съм, че можеш добре да го използваш, но никога не си пробвала. Но не се бой. От днес това ще се промени и ще бъдеш истински професионалист. Трябва да го носиш винаги със себе си! Щом слезеш на закуска, ще ти обясня остналото.“

Аз останах наистина без думи. Вярно е, че знам как да стрелям, но никога не съм и не бих убила някой!... Защо?! Защо всичко това се случва на мен?! Какво съм извършила толкова, за да ме накажеш така жестоко?! И какво означаваше всичко това?!

Бях на косъм да се разплача, но се овладях и скъсах картичката, хвърляйки я в коша под единия шкаф. Отворих вратата и слязох по дървените прашни стълби. Щом слязох забелязах моят баща да седи и да ме чака.

-Добро утро, дъще! – поздрави ме той, но аз не му отвърнах, защото това което ще ми причини не се връзва с това учтиво държание.

Просто седнах на масата в кухнята и започнах да закусвам без да му обръщам внимание. Но след като си изядох и втория сандвич, той започна да говори.

-Е, хареса ли ти подаръка ми? – подсмихна се той.

-Имаш интересен избор относно подаръци. – отговорих му мрачно.

-Предполагам, че това значи не?... Е, нищо. Скоро ще си промениш мнението. – отново се подсмихна по онзи зловещ  начин.

-НЯМА ДА УБИВАМ НИКОГО! – изкрещях му, защото не си контролирах яда.

-О, дъще. Знаеш, че нямаш избор, нали? Ако не го сториш ще пострадат много повече хора и много твой близки. – започна да се смее демонично.

-НЕ МЕ НАРИЧАЙ ТАКА!

-Добре, добре, както кажеш. Но сега си ми нужна. Щом всичко приключи, живота ти ще бъде твой. От теб зависи дали ще ме слушаш и скоро ще се отървеш от мен или ще се противопоставяш и много повече ще страдаш след това. – погледна ме с неговия леден поглед, който всяваше толкова гадно чувство у мен.