In the name of love [Завършена]

4.

Новият ден дойде. Искаше ми се да мога да стана с усмивка, да го очаквам с нетърпение. Да бъдеш до мен и да следваме мечтите си, които щяхме да осъществим, ако не се бяха случили последните събития. Но... Сега искам този ден да е колкото се може по-далеч, ала съдбата понякога не е на наша страна и денят е днес. Само трябва да сляза долу и всичко ще започне...

И както казах, трябваше да стана. Отново имаше дрехи до мен, но този път имаше и яке, като моето, но малко по-подобрено.

Облякох черните дънки и си сложих сивия сутшърт. Сложих пистолета си в един от специалните вътрешни джобове на якето, откъдето перфектно можеше да го извадиш толкова незабележимо, както и да го скриеш.

Слязох на първия етаж и отидох до кухнята. Изобщо не ми беше до закуска, но трябваше да хапна нещо, иначе по-късно нищо чудно да припадна и то не само заради храната.

-Добро утро, дъще! - поздрави ме баща ми, като ме видя.

-Няма да се откажеш от обръщението нали? - попитах го отекчено и леко раздразнено.

-Така си е.

-Ще свикна... Някой ден... - това го казах под носа си, за да не ме чуе, като се приближих и отворих хладилника.

Взех нещо набързо за хапване и закусих. След това баща ми отново започна да говори.

-Готова ли си да тръгваме? - пита ме той, а аз го изгледах на кръв.

-Знаеш, че не съм! - отговорих му студено.

-Съжалявам, бих те подготвял повече време, но сега не разполагаме с толкова, така че трябва да тръгваме. - каза той и ме изчака да изляза, за да заключи вратата.

Щом и двамата излязохме, се качихме в колата и потеглихме.
Не пътувахме дълго и стигнахме центъра на града. Преди да излезем той паркира в подземния паркинг и ми подаде маска, за да закрия лицето си. А той сложи големи слънчеви очила.

-Няма ли да ни заподозреят, като ни видят с маските? - попитах, защото нямаше шанс никой да не ни забележи.

-Ще влезем през аварийния изход. И няма да излизаме от там. Той ще ни чака спокоен... Което бързо ще се промени. - подсмихна се.

Изплаших се, но трябваше да тръгна след него. Заобиколихме доста около паркинга и отворихме някаква зелена врата, явно вече бе открил аварийния изход, тъй като пишеше на вратата с червени големи букви "НЕ ВЛИЗАЙ" и "ТОВА НЕ Е ВХОД" с доста удивителни.