Ново начало

Неочакваните гости

На вратата стояха двама полицай.

Първият: Рейчъл?

Аз: А-аз съм.

Първият: Получихме сигнал, че тука се употребяват нелегални вещества. Имаме заповед за обиск, може ли да огледаме.

Аз: Д-да, з-заповядайте.

Направих път на полицайте да минтат, единия се запъти към втория етаж, а другия остана на първия, аз го последвах към всекедневната, където бяха всички. Първото, за което започнах да се оглеждам беше за алкохола, но явно другите са се сетили и са го скрили, защото не се виждаше никъде. Изведнъж леко скърцане от стълбите ме извади от мислите ми. Всички погледнахме на там.

Полицай 2: Шефе, вижте, бяха горе в стаята й, в някаква чанта.

Момчето, което беше сравнително младо, горе- долу колкото Джо, държеше пликче с трева, щом се загледах видях как на пликчето отгоре имаше зелена лепенка, на която пишеше Б-я18, така бях отбелязала тревата от България, зареди която с Даниел се скарахме в Джо, но той я хвърли. Това означаваше, че някой я е извадил от кошчето и ми я е пробутал в чантата, а аз знам точно кой го е направил. Малката пикла Ванеса.
Погледнах към Даниел с надеждатата да ме разбере, но май нямаше да се получи, тъй като той извъртя глава и притвори очи.

Полицай 1: Я виж ти. Джеймс закопчай я.

Въпросното момче хвана ръцете ми, извивайки ми ги зад гърба, поставяйки белезниците.

Даниел: Изчакайте, има някаква грешка. Това няма как да е нейно.

Полицай 1: Имаш ли доказателство?

Даниел: Не, но...

Полицай 1: Виж момче разбирам те, но щом нямаш доказателства, няма как да направим нищо, а това е открито в нейния дом, в нейната чанта, което означава, че поне ще трябва да я задържим докато не дойде възрастен или ако наистина не са нейни, човекът на когото пренадлежът трябва да си признае.