Изведнъж бяхме прекъснати от звънящия ми телефон. Отделихме се и аз го погледнах.
Габи: Кой е?
Аз: Даниел?
Габи: Вдигни му.
Натиснах зелената слушалка.
Той: Хей, бебе. Какво правиш?
Аз: Нищо, в Джо съм, имахме да обсъдим нещо важно относно...нещо.
Той: В Джо, да обсъдите нещо?
Аз: Да, трябваше да поговорим.
Той: Само...само двамата ли сте?- гласът му трепереше.
Аз: Да, защо?
Той: Не, нищо, добре тогава. Ще ви оставям само двамата, съжелявам, че ви обезпокоих, забавлявайте се.- усетих раздразнението яв гласа му. Той да не би да ревнува.
Аз: Чакай, чакай, да не би да ревнуваш, знаеш, че не правим нищо, нали?
Той: Аз не ревнувам. Чао, за сега.
В същия момент той ми затвори телефона.
Габи: Какво стана?
Аз: Даниел ревнува?
Габи: Ревнува? Даниел? Не вярвам.
Аз: И аз не мислих, но ето, че ме ревнува. Каква ирония, а?
YOU ARE READING
Ново начало
RandomИмето ми е Рейчъл на 17. Не съм нито добричкото момиченце на мама и тати, нито имам намерения да бъда. Когато бях на девет животът ми заби нож в гърба и в последствие това доведе до пълна промяна в самоличността ми. Най- важното е, че от тогава няма...
