Ново начало

Историята

Щом се прибрах не знаех какво да правя. Бях сама, нашите бяха излезли някъде със съседите, а Даниел записваше нещо в студиото с момчетата. Часът беше седем, а аз не бях нито гладна, нито ми се спеше, затова реших да поогледам малко подаръците. Имаше една сребърна гривна, на която имаше детелинка и подкова за късмет. Беше много нежна, незанаех дали ще я нося, но беше хубава. Посегнах към кутийката с билетите от Даниел, когато погледа ми се спря на плика от Джо. Беше ми казал да го отворя когато съм сама, а какъв по- добър момент от този. Взех плика и се облегнах на дървената рамка на леглото. Отворих го, а вътре имаше някаква снимка, щом я погледнах онемях. Снимката беше на семейството ми. Бях на около десет, намирахме се на една полянка, в него ден бяхме излезли на пикник, аз и брат ми стояхме между майка ни и баща ни, а той ми беше направил зайчета, докато родителите ни ни гледаха засмсмени, а аз бях...щастлива. Снимката не беше от най- запазените, никак дори. Беше леко избледняла, на места се късаше и беше смачкана. ,,Но откъде подяволите той имаше тази снимка, та ние изгорихме всичко".

Продължих да разглеждам снимката, когато нещо ми хвана окото. Имаше мастило. Обърнах я, а отзаде беше написано нещо, започнах да го чета. Най- отгоре бе написано Рей-Рей, абсолютно никой освен брат ми не ми е казвал така.

,,Рей-Рей, как си?

Е не знам как ще приемеш това, което ще рабереш. Дали ще си ядосана или щастлива, но от известно време изпитвам нуждата да ти кажа това.

Не знам дали вече си се досетила или не, но нека започнем от начало.

Приятно ми е. Името ми е Габриел, а Джо... е той беше прекритие/псевдоним, няма значение.

Знам, че имаш много въпроси, като от сорта на ,,Защо?'' или ,,Как?" или ,,Защо по дяволите съм те оставил да ходиш на празен гроб?", ако си ходила де. Макар и трудно и с много болка бих ти обяснил.