Ново начало

Рожден ден

18.05. Или с други думи рожденият ми ден. Днес ставам на 18. Никога не съм харесвала този ден. Винаги беше едно и също нашите ме събуждаха с торта, честитиха ми празника, аз се правех на заинтересована, а вечрта излизах към 11:00, с групата ходихме до изоставена къща, в която носехме алкохол, по нещо за пушене, наркотици, и всичко, което ни хрумнеше. Слушахме музика, играхме на предизникателства и тем подобни игри, правехме секс, а на края на вечерта най- често 8:30 сутринта потрошавахме мястото. Нищо интересно.

Не го харесвах и нямаше причина да го. Единственото, на което се надявах беше никой тука да не знае, или да не си е направил труда да разбере кога е той.

Щом се събудих нашите дойдоха да ми честитят и да ми дадът торта, както обикновено, пожелания, глупости. След цялата суматоха се върнах в стаята си, изкъпах се набързо и облякох черна тениска на ,,champion", която вързах на възел отпред, нахлузих тъмно сини накъсани къси панталонки и обух черни високи боти. Имах уговорка с Даниел да отидем до Дисниленд. Карах го от три седмници насам, но той все неможеше или му изникваше нещо.

Час и половина по- късно паркирахме колата. Редяхме се по опашки и използвахме съоръженията докато парка не затвори, изкарахме си невероятно. Истината е, че това ми стига за рижден ден, даже е много. На мен ми стига и да бъдем само двамата с Даниел, гледайки някой филм ,,Netflix and chill".

Щом си тръгнахме от парка, се прибрахме в Дани, където успяхме да намерим ,,after" от пиратски сайт и го ,,гледахме'' (Дефиниция на думата гледахеме- обарване, целувки, закачки, зареди които почти не се изчукахме, но това което ни попречи да го направим беше, че момчетата бяха в къщата и обикаляха нявсякъде, а от време на време нахлуваха и в стаята, в която бяхме). Всичко беше невероятно, докато телефона на Дани не звънна, на екрана се изписа името на Джес.

Дани: Хей Джес...В къщи...Да...Да...Не знам, питай тях... Добре, двадесет минути.

Щом затвори телефона ми съобщи, че до двадесет минути трябва да сме в Джесика. Спряхме филма на пауза, защото щяхме да го ,,доизгледаме" по- късно. След минути бяхме в колата на Даниел и тръгнахме, без дори да ми казва защо отиваме на там.