Аз съм Ерика на 17 от Лос Анджелис.Имам добро семейство и много приятели.Е,преди имах...Защо преди?Защото вече не съм сред живите...Ето какво стана в деня на смъртта ми: ~Един нормален ден~ Както си сънувах,че се целувам с Хари(момчето,което харесвам)алармата звънна,което значи ,че е било 9:30.Разглеждах Instagram докато не стана 10:00.С малко трудности се изхлузих от леглото и се запътих към банята.След като приключих със сутрешната си рутина застанах пред гардероба и както всеки път ми трябваше поне един час ,за да избера перфектен тоалет.След дълго търсене реших,че така е добре(отивах на училище...бях втора смяна)
ओह! यह छवि हमारे सामग्री दिशानिर्देशों का पालन नहीं करती है। प्रकाशन जारी रखने के लिए, कृपया इसे हटा दें या कोई भिन्न छवि अपलोड करें।
Косата си вързах на висока опашка.Сложих си малко грим,колкото да не приличам на дух(от къде да знам,че в края на деня наистина ще съм дух).Взех си раницата и тръгнах към спирката на училищния бус.Докато чаках писах на най-добрата ми приятелка Алекса.
ओह! यह छवि हमारे सामग्री दिशानिर्देशों का पालन नहीं करती है। प्रकाशन जारी रखने के लिए, कृपया इसे हटा दें या कोई भिन्न छवि अपलोड करें।
Часът вече беше 12:10 и буса дойде.Качих се и седнах най-отзад както всеки път.Пътят до училището беше 40мин. за това си сложих слушалките и разглеждах Instagram(не пак,а отново)...Малко преди да стигнем училището има един остър завой,но зад мантинелата на пътя беше дълбока пропаст(настръхвам,когато се сещам за този момент)Буса караше бързо и в момента в който тръгна да завива се озовахме във въздуха след броени секунди вече бяхме паднали в пропаста.Опитах да излезна от буса и го направих.Точно когато двата ми крака стъпиха извън буса се обърнах към него и за нещастие той избухна.Е,това е моята смърт.Ако бях избягала нямаше да стане така,но... ~Няколко часа по-късно~ Събудих се от светлини на полицейски коли и линейки.Станах и започнах да махам с ръце,за да може да дойдат и да ми помогнат.Нищо не ме болеше,нямах рани,дрехите ми бяха като нови.Дори се учудих ,че това е възможно.Махах и крещях,но никой не се обърна.Извъртях глава на долу и видях тяло,тяло което беше мое.Бях в ръцете на баща ми,а той и майка ми плачеха.Тогава всичко беше като сън или по-точно като във филм.Тръгнах на някъде,не знам къде,но все едно нещо ме влечеше към училището.Секунди след като тръгнах видях как полицаите изкараха тялото на Хари(Пътуваме заедно)Затичах се ,за да видя дали е добре.Беше жив,но с много изгаряния по кожата.Полицаите го качиха в линейката и тя тръгна.А аз продължих към училището.Вървях,вървях докато не се сетих,че може да се кача в някоя кола на мой съученик(хаха така или иначе няма да ме видят,а ме мързи да ходя)Качих се в някаква кола и тя ме отведе точно към училище.Слезнах и сякаш някой ме буташе да отивам в мазето.Слизах по стълбите и усетих болка в сърцето.Беше толкова силна,че паднах на земята.Изправих се и продължих.Отидох в една от стаите и там имаше искрящо бяла светлина.Влезнах вътре и изведнъж се узовах в голяма бяла стая ,а по средата нещо като рецепция.Отидох до нея и изкочи някаква жена беше с големи бели крила посипани с диаманти. -Здравей Ери.Очаквах те.-каза тя,а аз настръхнах.
-Откъде знаеш името ми и защо си ме очаквала?
-Ох..мила знам,че си объркана!Но ти сега си дух!А аз съм Саманта.Твоят ангел пазител.След твоята смърт вече съм пазител на друг...но ако ти трябва помощ кажи"Сам" и аз ще дойда да ти помогна.
-Това е сън нали?-Започнах да обикалям в кръг и да крещя"събоди се".
-Не,не е.Нямаме време за губене за това трябва да видим къде ще отидеш...В Рая или в Ада.
-Е,как къде в рая разбира се!-обадих се аз.Рецепцията изчезна,а пред имаше голям екран.До дясната ми ръка имаше голям златен бутон.
-Натисни бутона Ери.-направих го и на екрана започнаха да се въртят някакви букви.Изведнъж изписа"Ад".-Ери!-хвана ме за раменете и ме обърна към себе си.-Трябва да отидеш Ада,за да платиш за греховете си.
-Какво?Защо?Аз съм добра!-тя ме погледна с изкрящо белите си очи и ми каза:
-Добре,имаш шанс да избереш,но трябва да помогнеш...
