7.

71 4 0
                                    

Настанихме се на бара,аз седях до Хари.Поръчах си уиски с малко лед,а Хари си взе водка.Той си говореше с Том,а аз седях и се взирах в страхотната гледка от прозореца до мен.Когато се обърнах Хари бе привършил втора чаша водка и си поръчваше шотове.

-Хари,това е твърде много алкохол!
-Ох,Стейс отпусни се малко.-каза той като едвам,едвам успяваше да си отвори очите.
-Добре аз отивам отвън,за да изпуша едно.-(при нас беше разрешено да се пуши трева)Излезнах от бара и си свих малко трева.Запалих и си извадих телефона.Докато скролвах в Instagram усетих,че има някой зад мен.Обърнах се и това беше Карина.
-Хубава вечер!-Каза Карина оглеждайки се в безкрайното небе.
-Какво пак?Този път да ме заколиш ли искаш?-засмях се аз
-Не,все още!-Погледна ме със черния си заплашителен поглед,който накара краката ми да се подкосат,а космите по тялото да настръхнат.
-Защо го правиш?Защо точно аз?
-Ерика знам,че си ти и този път няма да бъде толкова лесно да откраднеш момчето,което ми принадлежи!-каза тя,но този път с нисък и строг тон на иначе дрезгавия ѝ глас.
-Какви момчета съм ти крадяла?
-Не се прави,че не знаеш!И между другото подушвам кръвта ти.Мисля,че ще е много вкусна!-Каза тя като отново показа вампирските си зъби.След,което се отправи към вратите на заведението.Допуших си тревата и я последвах.
-Хари,аз ще отида до тоалетната.
-Добре,аз също.-Хари стана и трябваше да му помагам да не се блъсне в някоя от масите.Бяхме пред тоалетните и Хари ме дръпна силно до себе си,като накара телата ни да се слеят.Последва страсна целувка,на която нямаше как да откажа,за това последвах примера му.Влезнахме в тоалетната като не разделяхме топлите си и плътни устни дори за минута.Той ме сложи да седна на мивката и тръгна да разкопчава панталона си.
-Хари,не мисля,че трябва да го правим!-казах аз с леко понижен и засрамен глас.Знам,че не трябва да се влюбваме.Знам,че нашата лоюбов ще е невъзможна!Аз ли?Аз не мога да направя нищо.Трябва да му помогна вместо да го карам да прави глупости ,от които ще съжалява!
-Какво има?Всичко наред ли е?-попита той поглеждайки ме с пъстрите си и невинни очи.
-Да,но не мисля,че съм готова,а и повярвай ми не трябва да бъдем заедно.-Погледнах го.Беше отправил яростен,но едновременно и съсипан поглед към мен.Вече беше късно.Вече беше дарил половината от сърцето си на мен,но не трябва...не може!

Dead GirlWhere stories live. Discover now