Фантоми от пръстите ти се движат надолу по тялото ми, докато по лицето ми се търкулва малка гореща сълза, попивайки в чаршафа, разширявайки мокрото петно, знак на поредната безсънна нощ, прекарана в размишления.
В главата ми, мисли за бъдещето ни заедно се заплитат в сложен сюжет, както пръстите ми се заплитат в твоите, когато сключваме дланите си в миниатюрна прегръдка, докато се движим из пустите малки улици на големия град.
В ушите ми, като далечни гръмотевици, ехти тракането на влака, в който си представям, че съм, на път към теб, на път към топлината на меките ти устни, когато се допрат до моите, и въздухът, който издишаш през носа си, който гъделичка наболите мустачета по горната ми устна.
Представям си, че вече не ми се налага да лежа по гръб, гледайки в тавана, в опит някак съвсем телепатично да видя откритото небе, да си избера една звезда, и да я помоля да открадне съвсем малка част от сърцебиенето ти назаем, за да мога да го взема за себе си, да го усещам до мен, да те усещам до мен.
Остават ми няколко дни, докато те видя, наминавайки за няколко часа, които ще наситят пеперудите в стомаха ми, гладни за ласките ти, точно толкова, колкото отново да усетя липсата ти в момента, в който кракът ми стъпи отново на софийската гара.
И така оставаме отново само аз и фантомите от пръстите ти, които се преплитат около моите, стискат ме здраво и ми дават силата да продължа още няколко дни, още най-много седмица, и тогава, отново, всичко започва отначало.
Тино, 03.04.19г., 2:24
В легло за двама, където лежа сам.
П.С. Липсваш ми. Писна ми да гушкам възглавницата. Къде си ти и защо не мога да гушкам теб?
YOU ARE READING
Една Любов - собрник с кратки разкази
RomanceСъбуждам се с мисли за едно малко човече, недалеч от мен, което мога да нарека мое. Лягам си с мисли за последния път, когато стегнатите му ръце обгърнаха тялото ми, последния път, когато меките му устни, притиснати в моите, шепнеха името ми. Сънув...
