Събуждам се посреднощ, не успявам да заспя отново. Чакам изгрева, дебна слънчевите лъчи като изкусен ловец, чакам да ме уловят в своята паяжина, сякаш съм насекомо, сякаш не знам какво се случва наистина. Чакам светлината да ми подскаже, че трябва да стана от леглото и да бъда продуктивен.
Но не мога.
Откакто ти си тръгна, усещам себе си по-изтощен от всякога. Сънят е насила, не защото съм уморен, а защото искам да се скрия от реалността поне за малко. Сутрин слънчевите лъчи не ме подканват да продължа напред.
××××××××××
Лежа, гледам през прозореца, небето става все по-светло. Нежната светлина на света отвън се промъква през прозореца и огрява празната страна на леглото ми - най-трагичната гледка, на която ставам свидетел ежедневно. Дланите ми тръпнат, пръстите опипват чаршафите, търсят следа от топлина, присъствието ти до мен, поне през нощта, докато спя, търсят илюзията, че не си си тръгнал наистина. Ръцете ми остават празни, в момент, в който най-силно искам прегръдка. Събуждам се, и вместо да те погледна в очите, поглеждам стената и сдържам сълзите си.
××××××××××
Слънцето скоро ще изгрее. Днес ще го изчакам навън, легнал из росната трева, гледайки синевата. Пък ако ми е писано, ще ме ухапе кърлеж, поне така ще усетя отново нечий допир по тялото си.
Тино, 20.05, 5:20
Полуголото изображение в огледалото ме гледа с повече симпатия, отколкото аз някога бих могъл да му отдам.
YOU ARE READING
Една Любов - собрник с кратки разкази
RomanceСъбуждам се с мисли за едно малко човече, недалеч от мен, което мога да нарека мое. Лягам си с мисли за последния път, когато стегнатите му ръце обгърнаха тялото ми, последния път, когато меките му устни, притиснати в моите, шепнеха името ми. Сънув...
