Една Любов - собрник с кратки разкази

Болка

"Бил съм във връзки, в които съм обичал, без да бъда обичан. Бил съм и във връзки, в които съм бил обичан, без да обичам. И не знам кое боли повече - сърцето ти да се къса, или да гледаш с двете си очи как се разваля един годен човек." казал някой.

"А защо трябва да е черно и бяло?" казвам аз.

Защо никой не говори за връзките, в които обичаш и биваш обичан, връзките, които изглеждат като приказка, връзките, в които виждаш бъдещето си с този човек, и все пак всичко свършва в задънена улица с тъжен край, и двамата плачете за известно време, после ви минава.

Защо никой не говори за връзките, в които не обичаш и не биваш обичан, но стоиш за други изгоди? Защо никой не говори за връзките, които издържат по-дълго от любовта?

Обичал съм и съм бил обичан. Едновременно и поотделно; някога, никога, и всякога. Претърпял съм достатъчно раздели, макар и малко на брой, за да усещам кога наближава следващата. И мога да кажа едно.

Боли, когато сърцето ти се къса.
Боли, когато гледаш как разкъсваш друг.
Боли, защото любовта не е безболезнена.

Но най-много боли, когато в ранните часове на нощта стоиш пред огледалото, ръчкаш с пръст отражението си, и се надъхваш, уверяваш се, сякаш в клиширан романтичен филм, че имаш какво да кажеш и думите ти ще бъдат чути. След това хващаш телефона и отваряш бележките. Пишеш и триеш сълзи.

Боли да си във връзка с човек, когото не обичаш, но ти се налага.
Но повече боли да си във връзка с човек, когото обичаш, а... не трябва.

Тино, 08.08.2019, 1:51
На К.Р.
Благодаря, че ми показа колко е голяма любовта ми и колко щедро я раздавам на грандиозно незаслужили.

П.С. от 2020:
Това вижда бял свят чак сега, защото ми отне 363 дни да превъзмогна емоциите, изляти в писането на по-малко от 363 думи. В мир със чувствата си, вече мога да си позволя да добавя нова част в публичния архив на вътрешния ми свят.