Облаци, порозовенели от залеза, се стелят над квартала в последните светли мигове на денонощието. В далечината се чува боботенето на автомобили по булеварда в пиков час. Хората бързат да се приберат, а аз лежа в полянка с неокосена трева и Бог знае колко кучешки лайна, и гледам небето. На ум рецитирам кънтри музика. Тихо си пея за ферми, безширна степ, търсене на злато, убийства, както и за секс, очудващо, с момичета. В кънтрито момчетата струват само за компания докато пиеш. В истинския живот, момчетата не струват дори и за причина да пиеш.
Облаците посивяват, небето потъмнява, залеза е отминал, остава здрач. В далечината няма вече звуци от коли, бързащи по булеварда. Няма и следа от клаксон. Над мен синевата прелива плавно от почти бял цвят, в скучно, сякаш мръсно синьо. Кънтрито в мен отминава и оставам изцяло в тишината, под редките звуци на някоя и друга птица. Момчетата не струват за причина да пиеш, но де да бяха само те. Опипвам тревата около себе си, докато намеря студеното стъклено шише, вероятно вече пълно с буболечки. Хващам го и го вдигам към лицето си, както съм легнал на земята. Горчивата бира влиза в носа ми и аз се задавям, ставам рязко, кашлям. Когато съм се подсигурил, че и този път ми се е разминало и ще се наложи да живея още един ден, ставам и се запътвам към вкъщи. А дори не обичам бира.
Тино, 13.06, 21:30
Залезите са по-хубави, когато ги гледаш по двойки, още по-хубави, ако двойките пасват добре.
YOU ARE READING
Една Любов - собрник с кратки разкази
RomanceСъбуждам се с мисли за едно малко човече, недалеч от мен, което мога да нарека мое. Лягам си с мисли за последния път, когато стегнатите му ръце обгърнаха тялото ми, последния път, когато меките му устни, притиснати в моите, шепнеха името ми. Сънув...
