The Stranger

3. Нови срещи и запознанства

Събудих се от ужасен кошмар. Не помня какъв точно беше, но цялата бях изпотена. Погледнах часа, беше едва 10:00 сутринта. Станах, оправих си леглото, взех си приятен и хладен душ за събуждане, облякох се и като се оправих напълно слязох долу за закуска. Татко вече беше станал и направил закуска. Казахме си добро утро и той ми подаде една чиния с яйца на очи, бекон, пържени филийки и конфитюр. Започнахме да ядем, но той наруши тишината и ме попита:
- Какви са ти плановете за днес?
- Обмислям след като закуся да изляза, за да се поразходя из града. Да разгледам и да видя къде какво има.
- Добра идея. Искаш ли да ти дам малко повече пари, за да отидеш до мола и да си купиш това което ти е необходимо.
- Не. Някой друг ден от седмицата. По-добре сега да се разходя, за да видя къде какво се намира и ако случайно срещна някой мол да съм наясно къде да го търся отново, а не да се лутам безцелно в търсенето на мол.
- Както прецениш. Ти до колко часа стоя будна снощи.
- Не съм стояла до късно. Защо?
- Ами аз си легнах близо час след като ми каза лека нощ и минах покрай твоята стая, за да те проверя. Като отворих вратата на стаята ти чух че говореше и помислих че разговаряш с някого по телефона.
- Сигурно пак съм говорила насън.
-Сигурно.
- Е мерси за закуската и аз ще тръгвам.
-  и не се бави много чу ли. Приятна разходка!
- Няма обещавам тате. Чао до после.
- Чао.
Навън времето беше приятно - нито топло нито студено. Започнах да обикалям и разглеждам околността безцелно. Не разбрах кога бяха минали цели три часа. Вече беше станало 13:00, а аз трябваше да се връщам за обяд. Както си вървях разсеяно изведнъж се блъснах в някой. Обърнах се към него и му се извиних възможно с най-разсеяната усмивка. Беше момче, може би на моята възраст с руса коса и прекрасни сини очи. Той ме погледна, усмихна се и каза:
- Не няма проблем, а и не си ти виновна, аз съм този който се блъсна в теб защото се бях разсеял за момент. Така че аз съм този който трябва да ти се извини.
- Напротив. Аз се бях разсеяла и аз се блъснах в теб.
- Не съм съгласен, но ще отстъпя защото като те гледам предполагам че ти ще продължиш да държиш на своето и няма да отстъпиш.
- Е правилно предполагаш. - усмихнах се топло и леко се засмях, защото се сетих че съм наистина голям инат.
- Е ти трябва да си нова, защото не съм те виждал наоколо, а аз бих запомнил момиче като теб ако те бях срещал и преди.- искала ме от мислите ми той.
- Ами да нова съм. Преместих се преди около 2 дни.
- Това обеснява нещата. И на къде си. Ако сме в една посока ще те изпратя. - усмихна ми се топло той
- Ами не знам на къде съм точно. - казах потърквайки врата си и усмихвайки се засрамено.
- Как така не знаеш на къде си. Да не се изгуби.
- Ами май да. - усетих как се изчервявам
- НАИСТИНА ЛИ! - възкликна той като се засмя леко - Добре не помниш ли от къде мина?
- Ами не. Казах ти че съм разсеяна. Трябваше просто да се поразходя, а аз взех че се изгубих. - засмях се а той ме последва.
- А поне името на улицата на която живееш помниш ли?
-Ами мисля че беше Elms 13.
- Моля?! Трябва да се шегуваш. Аз живея на същата улица. Хайде да вървим. И този път опитай да запомниш пътя. - усмихна се той
- Ще се постарая.- засмях се леко
Вървяхме известно време в неловка тишина когато той я наруши и ме попита:
- Така и не те попитах как се казваш.
- Казвам се Ашли. Ти?
- Дерек.
Докато вървяхме продължихме да си говорим. На улицата на която живеехме имаше около 20 къщи и той ме попита:
- Е в коя живееш?
- Онази голямата в края.- посочих аз към къщата и се обърнах към него да го погледна. Той беше с широко отворени очи. Аз размахах ръка пред лицето му и го попитах:
- Ехо добре ли си?
- Да.
- Защо се опули така като ти показах къщата? - засмях се при спомена
- Виждаш ли къщата до твоята.
- Да?
-Е аз живея в нея.
- Наистина ли?
- Да. - усмихна се той и ме попита в коя стая точно съм.
- моята стая е спалнята на втория етаж с голямата тереса в дясната част на къщата.
- Ти трябва да се шегуваш с мен! - ахна той
-Защо?
-Моята стая се намира точно до твоята.
- Ти трябва да се шегуваш с мен. Е аз ще се прибирам, защото съм гладна. Ще се виждаме нали?
- Да разбира се. Може да си говорим през терасите. Е чао тогава.
-Чао. - отвърнах простичко аз и влезнах в къщата.
Следобеда не беше кой знае колко интересен. След като се прибрах обядвах, после гледах филм, поиграх си на телефона, вечерях и си отидох в стаята. Станах да си взема слушалките от бюрото и погледнах през прозореца. Видях Дерек да ме гледа от неговия и му помахах. Той ми помаха също и ми направи знак да изляза на терасата. И двамата излязохме на терасите си. Говорихме си доста време. На мен ми стана студено и му предложих да си разменим номерата и продължим разговора под формата на чат. Той се съгласи. Писахме си до около 1:20, след което си казахме лека нощ и аз се обърнах и заспах.

Гледна точка на Дерек.

Прекарах един невероятен следобед. Запознах се с едно момиче. Отскоро е в града и се бе загубила. По някаква случайност се оказа, че сме съседи. С нея прекарахме почти целия следобед говорейки си. Говорихме си за какво ли не, на какви ли не теми и много се смяхме. Имах чувството, че мога да имам доверие и да й кажа всичко, абсолютно всичко. Тя трябваше да се прибере затова с нея си говорихме през терасите ни. Не знам колко време прекарахме там в разговори, но ми хареса. Не се бях смял така от сърце и толкова от много отдавна. докато си говорихме не бях обърнал особено внимание на това с какво е облечена. Тя носеше един потник в Корален цвят и къси спортни панталонки, което беше нормално защото навън наистина беше много топло.улисан с нея в разговора ни въобще не бях разбрал кога се е стъмнило. Тъй като вече беше тъмно а и малко по-студено тя каза:
- Искаш ли да си разменим номерата и да си пишем защото започна да ми става студено.- изричайки тези думи тя леко потрепери и си потърка ръцете една в друга опитвайки се да се стопли.
- Да. Разбира се. Няма проблем.- казах аз като мислено си зашлевих един шамар. Исках да продължим разговора ни и затова бях готов дори и да ù дам якето си, което беше до мен, но след като се замислих осъзнах, че разстоянието между терасите ни е около един метър и половина и трудно би успял да и го подам, а и едва ли щеше да приеме. След като си разменихме номерата си писахме наистина до късно. Беше около 1:20 сутринта, когато си написахме лека нощ. След това съобщение аз легнах по гръб и се загледах в тавана. Мислех си за новата ми чернокоса съседка с прекрасни сини очи, в които би могъл да се изгубиш само като ги гледаш. Не след дълго се обърнах и заспах.