41. Парти

469 27 0
                                    

Минаха 4 дни откакто с Ерик сме официално заедно. Естествено това не обягна на момчетата, защото почти всяко междучасие с него прекарвахме заедно. Ако си мислите, че съм избегнала кръстосания им разпит относно как и кога... Ами не. Жестоко се лъжете. Естествено им казах, че много внимавам. Те си мислят, че е заради изчезналите бифши на Ерик, но е ясно че причината е съвсем различна.

Както се досещате днес е петък, което значи ,,време за купон". В момента съм пред гардероба и се чудя какво да облека. Спрях се на един черен топ малко над пъпа ми и скъсани джинси.

Тази вечер докато едни щяха да се забавляват, други щяха да бачкат

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.

Тази вечер докато едни щяха да се забавляват, други щяха да бачкат. Да правилно чухте. Както си спомняте Рик официално ме направи един от неговите агенти, а хакерските ми умения са бонус. Имахме информация за незаконно разпространение на дрога и продажба на марихуана. Отнеха ми няколко дни, но накрая успях да хакна телефоните на тези, които ще извършат зделките според Рик и Маги. В крайна сметка те бяха прави. Имената които ми дадоха и чиито телефони хакнах наистина принадлежаха на нарко дилъри. Бяхме прекрачили чатовете им и записали разговорите им. Щяха да осъществят продажбата на едно парти. Изпратиха при мен за помощ Фредерик. Накратко Фред. Задачата ни беше да се правим на пиана танцуваща двойка и да хванем продажбата в крачка. Фред беше мъж на около 25 години с медено руса коса и сини очи. Имаше изваяно и стегнато тяло с много мускули. Беше като модел излезнал от кориците на списание.

С него се запътихме към партито. През целия път до мястото аз следях телефоните на нашите ,,мишени" както ги наричаше Фред. Щом стигнахме партито беше вече в разгара си. Музиката се чуваше дори извън къщата. В момента в който влязохме усетихме миризмата на алкохол и цигари. Телефона ми щеше да ивибрира щом трафикантите са на около 500м от нас. С него задействахме плана. Сипахме си по една чаша с вода и правейки се, че е уиски се запътихме към дансинга. Потанцувахме известно време. Може би около 30 минути когато телефона ми започна да вибрира.
Аз: Тук са!
Фред: Добре. Като ги видиш кажи!
Аз: Ясно. Същото се отнася и за теб!
Продължихме да се правим на купонясваше тинейджъри. По едно време Фред ме побутна и и ми посочи един младеж. Щом се вгледах установих, че това е нашият човек. Навъртахме се около него и то наблюдавахме. Ушким ние бяхме шпионите тук, а се чувствах така все едно мен следят. Огледах се наоколо и погледът ми попадна върху една фигура вперила зелените си очи право в мен и този зад мен. Без съмнение това беше Ерик. Няма как да забъркал тези зелени очи, тези лицеви черти, тези буйни къдрави кафеви коси и това мускулесто тяло. Просто е невъзможно. Отместих погледа си от него и се съсредоточих в задачата си. По едно време време Фред ме хвана за ръката и ме задърпа към една от стаите на горния етаж.
Фред: Качи се на горния етаж и влезна в онази стая. От тук си ти.
Аз: Ясно.
Запътих се към показаната ми стая. С плавни движения отворих вратата и вътре го видях с още няколко момичета и момчета на които продаваше стоката си.
Д(дилъра): Ти коя си? Не съм те виждал преди.
Аз: Това е така, защото съм нова в града. Казаха ми, че ти продаваш най-добрата трева и наркотици тук и ме насочиха към тази стая.
Д: Да, така е. Аз продавам само най доброто. Какво ще обича тази секси дама? Мога да ти предложа най-добрата трева която си опитвала някога или пък да ти дам страхотен хероин, кока или някое друго вещество.
Аз: Нека видим кое е най-доброто. - чак след това си позволих да огледам хората в стаята. Повечето вече си бяха купили желаното и се изнизваха. В стаята останахме само аз, дилъра, двама негови помощници и едно момче. Обърнах се към момчето и останах потресена да остановя, че това беше Ерик и ме наблюдаваше с изпепеляващ поглед.
Д: От тази стая и всичко в нея най-доброто съм аз бейб.
Аз: Не отричам, че и ти не си за испускане, но говорех за стоката ти.
Д: Правя невероятни джойнтове.
Аз: Съмнявам се. През живота си съм опитвала наистина доста и никой не ме е отвеждал до онзи прекрасен екстаз за който всички говорят.
Д: Е това ще се промени точно тук и сега сладкишче.
Той сви набързо един джойнт и ми го постави нежно в устата като го запали. През цялото време не спираше да ме оглежда. Беше ми крайно противен. Аз си дръпнах малко от джойнта и след това издишах дима.
Д: Е как е? - попита той в очакване да му кажа че втора като неговата трева няма.
Аз: Е поздравления.
Д: Да разбирам, че усети екстаза така ли?
Аз: Не бе остави да довърша скъпи. Поздравления! Попадна в капана ми!
Д: Какво?
В този момент в таята нахлуха изпратените от Рик и Маги агенти. Те хванаха тримата идиоти и ги изведоха извън къщата. Фред и още няколко Мъже се приближиха до мен.
Ф: Поздравления. Справи се отлично. За мен беше чест да ти партнирам.
Аз: Благодаря и за мен беше удоволствие да работя с теб.
Подадох на Фред малкото микрофонче закачено за лявата ми обеца и свалих предаващата на живо миниатюрна камера от дясната ми обеца.
Ф: Благодаря. От тук поемаме ние. Свършихме добра работа. Да те закарам до вас?
Аз: Не няма нужда. Ще се прибера с приятеля ми. - обърнах се и посочих към Ерик.
Казах си с всички чао и се запътих към ъгъла в който стоеше Ерик.
Ер: Какво беше всичко това? И кой беше онзи който ти се натискаше цяла вечер? Защо не ми каза че ще идваш на това парти? От кога пушиш трева и употребяваш наркотици? Знаеш ли колко лошо е?
Аз: Сложно е за обяснение. Онзи беше Фред и не ви се е натискал цяла вечер. Налагаше се да танцувам с него защото следяхме онзи русолявко. Не съм ти казвала, че ще идвам, защото ти не си ме питал, а и ти не ми каза. До сега никога не съм решила и не съм употребявала наркотици. И да знам колко лошо е. Доволен?
Ер: Твърдо не! Искам обяснение.
Аз: Хубаво! - бръкнах във малката си чантичка и ме подадох полицейската си значка- бях на мисия. Доволен?
Ерик изглеждаше меко казано смаян. От всичко възможно определено не очакваше гаджето му да се окаже таен агент.
Ер: Аз не знам какво да кажа.
Аз: Недей да казваш нищо. Хайде нека потанцуваме.
С него слязохме долу на първия етаж и си взехме по едно питие. След това се запътихме към дансинга и танцувахме наистина много. Към 00:40 Ерик ме закара вкъщи. Аз му благодарих и го целунах за лека нощ.

The StrangerWhere stories live. Discover now