The Stranger

51. Обичам те от тук до безкрая и обратно

Звъненето на вратата ме изтръгна от света на сънищата. Който и да ме търсеше беше изключително упорит. Станах от леглото и се затътрих по пижама надолу по стълбите. Дори не си направих труда да погледна през шпионката кой е. Директно отворих вратата. Наистина не очаквах Дерек и Дилън. И поне не толкова скоро. Не и след вчерашното фиаско в дома на Кам. Отстъпих от вратата канейки ги да влезнат. Те безмълвно пристъпиха прага и ги поведох към хола. Настаниха се на дивана.
Аз: Нещо за пиене? - те поклатиха отрицателно глава. Налях си маша вода и се настаниха на креслото срещу тях. Седяхме известно време в мълчание. Аз в очакване да кажат нещо, а те чудейки се как за започнат.
Аз: Е какво ви накара да дойдете в дома на цяла фамилия убиици.
Де: Аз ти дължа извинение, а Дилън е тук за морална подкрепа.
Аз: Няма да приема извиненията. Всичко, което се случи беше наистина непредвидено и след като преосмислих нещата стигнах до заключението, че реакцията ти беше напълно нормална.
Де: И въпреки това нямах право да ти говоря по този начин. Не и преди да изслушам цялата история.
Ди: Камерън ни разказа всичко случило се с него след убийството и след срещата ви. Разказа ни как си намерила 2 трупа зазидани в стената, какво си всъщност, как си се реванширала заради постъпките на баща ти въпреки че ти нямаш вина. И въпреки това аз ти дължа извинение, защото наистина ти пожелах да умреш един вид мразена и забравена някъде където няма да бъдеш намерена и за това, че дори не те защитих когато Дерек беше на път да ти издере очите за дето.....знаеш.
Аз: Предлагам да забравим за вчера и да продължим напред.
Де: Това значи ли че пак сме си най-добри приятели.
Аз: Така мисля.
Тримата се прегърнахме и Дилън с неговата хлапашка усмивка каза:
Ди: Хайде да отпразнуваме това с по един сладолед.
Аз: Хайде!
Тримата излязохме и на половината път към парка където продаваха страхотен сладолед аз рязко спрях и изкрещях:
Аз: СПРЕТЕЕЕ!!!
Де: Защо? Какво става?
Аз: Осъзнавате, че съм излязла по чехли и пижама нали? - попитах през смях. Двамата ме последваха обратно и се разбрахме те да отидат за сладолед, а аз да се облека.

Прекарахме деня в гледане на филми вкъщи. Към 16:00 часа момчетата си тръгнаха защото Дилън трябваше да бъде бавачка на по-малката си сестра, а Дерек отива за компания. Те излязоха и аз получих съобщение от Ерик да се срещнем в парка след половин час.

Отидох където беше казал и започнах да го чакам на една от пейките седнала и загледана в телефона си. Две ръце покриха очите ми и някой прошепна в ухото ми:
Ер: Познай кой е!!
Аз: Е съсигурност не си Тони Махфуд така че залагам на Ерик.
Ер: Браво уцели. Но не разбирам каква е тази мания по този модел Тони М-нещо си.