NCT ONESHOTS

Markhyuck nct💖

Беше рано сутрин през месец януари. Беше студено, макар че слънцето да беше високо в небето полъхваше студен ветрец.

Този ден не бе един от най-хубавите дни за деветнадесет годишното момче, което вървеше по улицата на път за училище.

Ли Донг Хюк беше името на момчето.

Живота му изобщо не бе цветен. Бе принудван да върши неща, за които дори не би предполагал, че някога би направил. Беше се забъркал с лоши хора...Много лоши хора.

В началото го караха да ограбва магазини за бързо хранене и супермаркети, но след време започнаха да го принуждават да ограбва банки, магазини за ужасно много скъпи огърлици и да убива хора. Тоест да им върши мръсната работа. Естествено той отказа в началото, но те бяха по-умни и хитри. Всеки път го пребиваха от бой и го заплашваха, че ще убият най-скъпия човек за него, а само той му остана...
Заради тези хора сега семейството му е мъртво...

Само ако ги беше послушал в началото и не се противеше сега те щяха да са до него, да го подкрепят и...да му дават цялата си любов. Но той не вярваше на тези глупости, с които го заплашваха и накрая остана сам. Без семейство,...без приятели...за щастие гаджето му бе от самото начало до него. Знаеше за всичко и го подкрепяше.

Родителите му не му позволяваха да се вижда с него, заради репутацията му, но на него не му пука. Пък и знаеше защо върши тези глупости. За да го защити, но Марк не одобряваше това. Затова при първа възможност той отиваше при тях и ги караше да го оставят намира, но те от дума не разбираха и се налагаше да приложи и насилие. Но те не се предаваха лесно. За около 3 месеца те спряха да го карат да прави такива неща, но след това продължиха.
Марк се отчайваше. Не можеше да се обърне за помощ към полицията, защото онези щяха да наранят Донгхюк, а той не искаше това... Бе в задънена улица.

Хюк вървеше бавно с насълзените си очи готов всеки момент да рухне и да падне на земята, и да избухне в силен плач.

Днес се навършваше 1 година...1 година от...от смъртта на родителите и по-малката му сестра.

Бе изминала година... Година без семейството му...без подкрепата им...без оспокойтелните думи на майка му...без нежните ѝ прегръдки и целувки...без допира ѝ. Без самата нея!
Без жалките опити от страна на баща му да прикрие загрижеността си. Без сестричката която винаги бе била до него...