NCT ONESHOTS

СЛУЧАЙНОСТ _MarkHyuck_NCT_💝

            СЛУЧАЙНОСТ

                   ~^°=°^~

Жалък. Нима едно толкова красиво, нежно и добродушно момче може да се нарече жалко? Нима се превърна в това, от което се бе страхувал цял живот? Нима бе паднал толкова ниско? Нима се бе превърнал в нечия принадлежност? Нима бе позволил това да се случи?Ах, колко жалък бе наистина.

Нямаше право за нищо. Нямаше право на избор. Нямаше право на мнение. Нямаше право да ръководи собственият си живот. Винаги правеше това, което му бе казано. И сега не бе по-различно.

Той усети устните му върху тялото си и стисна чаршафа на леглото в юмруците си.

Целувките му сякаш бяха като отрова за младото момче. Отрова, от която не можеш да се измъкнеш.

Ръцете му, които шареха по цялото му тяло сякаш оставяха петна от изгоряло по красивата му кожа.

Как бе стигнал до тук? Как се бе озовал в ситуация като тази? Как се бе превърнал в нечия играчка?

Неусетно сълзите му вече мокреха лицето му. Не искаше такъв живот. Не искаше да бъде използван, за да доставя удоволствие на някой друг. Не му харесваше. Но не можеше да промени нищо. Трябваше му помощ. Нечия помощ. Но се срамуваше да говори за това с родителите си или с който да било. Как можеше? Как можеше да им признае, че не може да се справя сам? Та нали бе тръгнал да живее самостойно без родителите си с пред текста, че вече е голям и може да се справя сам? Гордостта му бе по-голяма от всичко. Макар и в положението, в което се намираше. Наистина бе жалък. Бе най-жалкия човек на света.

Стисна очите си и захапа долната си устна, опитвайки да спре сълзите си. Но не можеше. Толкова жалък се чувстваше в момента, че му се искаше да потъне в дън земя.
Опитваше се да не издава много звуци, но това бе неизбежно. Стараеше се колкото се може да е по-тих, за да не бъде чут от другото момче.

Колкото и да се стараеше не му се получаваше. На кого би му се?

Другото момче надигна глава, прекъсвайки заниманието си. Беше чул тихия плач на дребното момче. Ядоса се. Не можеше да търпи лиготиите му. Защо плачеше като сам се бе съгласил? Защо просто не го оставеше да си свърши работата и да го разкара от погледа си? Беше наистина ядосан. Защо по дяволите това малко същество му лазеше толкова много по нервите?