НАТАЛИЯ
Има ли ден в този дом, в който да не се взриви някоя бомба?
Няма!
Като човек, живеещ тук вече двадесет и три години, спокойно мога да кажа, че в този дом един спокоен ден няма. Поне не и от както мама си отиде. Това е нещото, което никога няма да простя на баща си. Само шест месеца след смъртта на мама, той вдигна сватба.
Тази сутрин се събудих от нечии крясъци. Вечерта, когато баща ми ме извика ми пусна една хубава бомба. Мафия!
Сега стоя в кабинета му и обикалям, а токовете ми тракаха.
-Би ли се успокоила?
Чух гласът на татко и се обърнах.
-Как да се успокоя!? Кажи ми как!?
Изправи се от стола си и дойде до мен.
-Виж, миличка...
-Не ме милосвай! Защо не ми каза досега!?
-За да те предпазя!
-Какво значи това!? Какво!? Аз защо чак сега разбирам за това!? Саксия ли съм аз в този дом, татко!? Отговори ми! Защо мълчиш!?
Спрях да викам и отихнахме. На вратата се почука тихо и се обърнах с гръб към татко, заставайки до прозореца.
-Влез!
Вратата се отвори и звуци от тежки стъпки се разнесоха и изпратиха вибрации по тялото ми.
-Надявам се, че аз и момчетата ми не прекъснахме нещо важно.
Говореха на чист български, за което им завиждам.
-Росен, момчето ми, нищо важно не сте прекъснали.
-Моля!?
Попитах възмутено и се обърнах.
-Брей! Значи това, че аз сега разбирам с какви глупости се занимава баща ми не е важно!? Така ли, татко!?
-Наталия!
Изсъска и отсече баща ми, но нали към дъщеря на великия Денúс Пламенов.
-Какво!? Нещо грешно ли казах!? О, чакай! Само като ги видя и съм сто процента сигурна, че сте си лика-прилика! Нямам думи! Наистина, татко!
Тръгнах с бърза крачка към вратата и избутах този от пътя си.
-Дръпни се от пътя ми!
Буквално тичах по коридорите на къщата и влязох в стаята си. Изкарах черен сак и започнах да свалям дрехи от закачалката и ги мятах в сака. Сложих си по-удобни и топли дрехи, взех пари и ключа от колата, и излязох.
Тръгнах по коридора, но се блъснах в някой. Паднах на земята и си изпуснах нещата.
-Абе братле, ти не гледаш ли къде вървиш!? Сляп ли си!? Боже!
Изправих се и взех нещата си, след което излязох от къщата. Едните небесни плюмки, както ги наричам от малка, но много ги обичам, се разбиваха в материята на горнището ми и го намокриха.
Отворих багажника на колата и сака цъмбурна в морето от джунджурии.
Изсипах се на шофьорското място и побързах да се махна от това място.
Лека нощ!
