13 глава

1.3K 80 26
                                    

Здравейте!

Да ви кажа ли нещо?

Довиждане!

НАТАЛИЯ

Час по-късно отключихме всички врати и прозорци, след като полицията ги отведе.

-Мисля, че ще ми се наложи да ми слагат ново сърце.

-Ох, Мариано! Да ти се невиди, брат!

Бутнах го по рамото и се засмяхме. Така нареченият ми съпруг стоеше в близост до мен, но не ме поглеждаше.

Дъждът се сипеше над нас. Слязох по стълбите и застанах напълно под мрачното небе. Секунди по-късно, Дейв и Мариано се присъединиха.

Мисля, че тревогата вдигната до небето беше напразна... Дали?


ДВА  МЕСЕЦА  ПО-КЪСНО

Гризнах от ябълката си и се облегнах назад.

-Мисля, че това е най-хубавата ми почивка, която съм имал, съпруго луда.

До мен, скъпият ми съпруг, с който вече се държахме като семейство за пред хора и като приятели си в къщи, изкоментира.

-То и моята! Не че аз много съм излизала от Лондон де.

-Колко пъти си излизала?

-Де да знам. Не съм ги броила.

-А, не си излизала много пъти, но не си ги броила. Мисля да те запиша на урок по математика за първи клас, за да те научат да броиш до двайсет.

-До толкова ли се броеше тогава?

-Де да знам. Преди доста години бях в първи клас.

-Хмм, мисля да те запиша на урок по математика за първи клас, за да те научат да броиш до двайсет.

Откраднах си репликата му подло и тръгнах към вътрешността на къщата, защото той ме подгони като куче.

-Ей сега ще видиш ти!


ТРИ  МЕСЕЦА  ПО-КЪСНО

Затворих вратата на колата и подпрях глава на волана.

Мислите бяха разпръснати из главата ми и не разбирах... Как? Как забременях? Как? Някой трябва да ми обясни!

-Боже! Ще ставам майка! Ще ставам майка!

Изпищях. Колкото и да не разбирах се радвах. Сега сигурно ще бъда благодарна на баща ми.





РОСЕН

Отворих входната врата още сънен, но веднага се разсъних.

-Ти какво търсиш тук?

Попитах Шаная. Да. Същата!

-Май си забравил какво имахме преди. Да ти припомня?

Само не и това! Още преди години бяхме приятели с привилегии с тази кокона. В един слънчев ден просто заяви, че не иска нищо с мен. Като гръм от ясно небе ми дойде, когато я видях преди пет месеца.

-Какво ще ми припомняш?

-Няма ли да ме поканиш?

Отдръпнах се и тя влезе. Сега забелязах, че е облечена с едно нищо. Какво ли очаквам?

Когато се обърнах, оп, дори не се обърнах. Нямах това време, се оказах по гръб на дивана, а тя беше върху мен.

-Веднъж! Само веднъж!

-Не! Разкарай се!

Знаех какво иска. Странното бе, че и аз го исках. Но защо след като бях свикнал с Наталия?




НАТАЛИЯ

Шокът се блъсна в мен, когато пред дома си открих колата на Шаная.

-Тази какво търси тук?

С широки разкрачи стигнах до вратата. Отключена? По дяволите. Тихо я отворих и пристъпих, оглеждайки помещението.

Влязох по-навътре, но съжалих. Обърнах се и бутнах нещо, но продължих към вратата. Излязох от къщата и се качих в колата си.

Край!





Не, не, не. Тя казва "край". След наколко други глави ще е край.

 

Дъщеря на мафиотWhere stories live. Discover now