Дъщеря на мафиот

9 глава

НАТАЛИЯ

Груби мъжки ръце хванаха моите и изтръгнаха оръжието. Дръпнах роклята и поех пистолета. Объннах се и го насочих към въпросния, а именно баща ми. Студенината се беше разпръснала като щастие по телата и лицата ни. Държеше пистолет, насочен към главата ми.

-Наталия! Пусни го!

-Няма! Ако трябва са те убия и са се спася, ще го направя!

-Нали ти казах! Луда е!

Обади се онази зад него и насочих пистолета към нея и стрелях. Изпищя и се струполи на земята, а аз разбрах, че куршумът я е улучил и се усмихнах.

-Шаная! Шана! Шана, Шана, Шана! Какво направи, Наталия!?

Обърна се и ми изкрещя, а аз просто хвърлих оръжието на земята и взех телефона, който беше поставен но скрина до мен. Отключих го и плъзнах пръст по екрана. Влязох в контактите и набрах номера. Поставих телефона до ухото си и зачаках, а секунда по-късно чух глас.

-Добър веч...

-Изпратете полиция на... Стрелях по човек!

Хвърлих го на пода до баща ми, а той ме гледаше ужасен. Тръгнах към банята, влязох, пуснах водата и се измих.

Само след минути на мястото пристигнацяла камара полицаи, а аз с пистолета в ръка стоях най-спокойно на стълбите и допушвах цигарата си. Пуснах фаса и се изправих. С върха на обувката си го изгасих и елегантно тръгнах към тях. Насочих се към първият полицай, който ми попадна в полезрението и му подадох пистолета. Друг от тях дойде и го взе, а този пред мен и стоеше като тряснат с метла по главата. Извъртях очи и изпънах ръка назад към колана му или каквото е там. Взех белезниците и сама си ги сложих.

***

Напуснах полицейския участък ядосана и с бърза крачка.

-Чакай малко!

Пръстите му се обвиха около сгъвката с лакътя ми и ме спря. Лицата ни бяха на сантиметри едно от друго и се гледахме в очите.

-Защо дойде да ме измъкнеш!? Щях да излежа годините!

-Не ме ядосвай! Щеше да си умреш в затвора, ако тя вземе, че умре!

-Грижа ме е! Дреме ми, че ми пука! По-добре и да я няма!

Изкрещях и той постави ръка пред устата ми. Наведе се и аз се оказах със вирнато дупе във въздуха, крещейки.

-Ти луд ли си бе!?

-Врътнах бе! Врътнах! Бушоните ми изгърмяха! Истерясах!

Крещяхме си ама на български! Ха! Как още не съм допуснала грешка!

-Свали ме, зубър такъв!

Свих юмруци и забарабаних с тях по гърба му, а краката ми се раздвижиха в бързи тактове, като го удряха в областта на гърдите и корема, но нищо не помагаше. Дупето ми тупна на седалката и той ми закопча колана. Затвори вратата и мина от другата страна. Качи се в колата и тръгнахме.

Днес пътувах Созопол-Стара Загора-Харманли. Докато пътувах и наблюдавах полетата със жито и лавандула, малките порутени къщички в от Бога забравени селца със петдесет жители, хората по баирите и пасищата, които са облякани в скъсани и дрипави дрехи, студено им е и са гладни, но стоят там, за да изхранват семействата си и пасат кози, овце, крави, коне и други... някакси ми дойде музата и написах това.

А това е снимка от малкото ми пътуване.⬇️

Тука я обръща, но не знам защо. А това съм аз: отчаяна, скучно ми е, корема ме боли, главата ме боли, гладна съм и горя, а сме попаднали в задръстване и съм натурална.

И пак я обръща! Мама ти мръсна!